"Кунта Кинте" от Кали - първата вносна звезда в България

В една февруарска утрин две момчета от друга планета пристигнаха в София. Наистина така изглеждаха!

Днес за това изречение можем да бъдем обвинени в расизъм, но според вас колко тъмнокожи можеше да се видят по столичните улици през февруари 1991-ва?

Бернардо Редин Валверде и Карлос Грегорио Пимиенто не бяха тук, защото ги привлече авантюрата да поживеят в посткомунистическа България. Идваха от Колумбия и бяха футболисти. Нови попълнения на ЦСКА.

У нас вече бяха играли чуждестранни играчи като Сейран Осипов (вкарваше за Хебър) още година по-рано и Игор Кислов (в същия сезон бе в Етър, снажна украинска деветка). Но тези двамата бяха иноземци.

Още повече, че единият бе известен. Имахме го на картинки от дъвките "Финал", които бяха мегапопулярни преди Мондиал 1990. Турско производство, нищо особено като качество и вкус, но с малки картинки. На тях имаше футболисти и отбори от световното.

Редин бе играл на Мондиал 1990 и вкара два гола за Колумбия. У нас бе известен единствено с това, мачовете бяха гледани и обсъдени, но информацията за този тъмнокож типаж бе само тази. Нямаше интернет.

Пимиенто не бе играл на световното. Не бе национал. Нисичък изглеждаше за централен нападател, за какъвто го представи президентът на ЦСКА Валентин Михов.

Тези двама колумбийци бяха първата екзотика, но едновременно с това донесоха и първата звезда от чужбина в българското първенство.

Редин бе вътрешен полузащитник и от него се очакваше далеч повече. Всъщност, никой не знаеше какво да очаква и от двамата "извънземни". Феновете се майтапят, как са попаднали тези тук? Да не е някоя наркосделка? Общо взето, това е асоциацията с Колумбия в началото на 90-те, когато информацията не тече в социални мрежи и интернет.

Първата им тренировка бе на 26 февруари 1991 г., когато Бернардо имаше рожден ден. Нямаше как да обясни обаче на отбора (горе - снимката преди пролетния дял от сезона, единствената отборна с Редин), комуникацията бе трудна.

13 дни по-късно, на 10 март, той започна като титуляр за ЦСКА срещу Славия на стадион "Васил Левски", като съперникът бе лидер в класирането. Редин игра силно, но мачът завърши 0:0, а в последните 17 минути дебютира и Пимиенто.

Дни по-късно двамата се настаниха в апартаментите си, получиха по едно "Рено" от ЦСКА и заживяха като столичани. А тук никой и не е подозирал, че в един град далеч, далеч от България, всяка стъпка на единия от тях се следи с интерес. Макар и без интернет.

Бернардо Редин е идол в Кали през 80-те години, един от изумителното дуо техничари с Карлос Валдерама.

И до днес - най-добрият му приятел. Наричат ги Магьосниците от Кали и "Динамита". Те двамата се опълчват на Атлетико Насионал Меделин, отбора на Пабло Ескобар. Разбира се, не оставайте с впечатлението, че това е някаква битка на доброто и злото - едните се борят с пот на терена, а другите са на наркокартел. Зад Депортиво Кали седи конкуренцията на Ескобар.

Редин дебютира през 1981 г. за този отбор, едва навършил 18. Първият му мач редом до Валдерама в полузащитата е четири години по-късно, като Депортиво бие с 5:0 Киндио, а те блестят много силно.

Два сезона и половина правят удивителни неща, преди Карлос да замине за Европа и да играе в Монпелие. Редин остава. Кали е в краката му, той има оферти от Фламенго в Бразилия и Расинг в Аржентина, но шефовете не го пускат. Капитан и лидер, той става част от отбора за Мондиал 1990, след като преди това е играл на Копа Америка 1987 и 1989.

Кали го нарича "Кунта Кинте". Името няма точен превод, идва от герой на роман на Алекс Хейли за робството в Америка. Кунта Кинте е роб, който се опълчва на белите с физическата си сила. В Латинска америка има и друго значение - нещо като "гадняр".

Световното през 1990-а е трудно време да се казваш Бернардо Редин и да си в националния отбор на Колумбия.

Тимът на Франсиско "Пачо" Матурана е съставен от 9 играчи на Насионал от Меделин, а Кали е представен от четирима, но само Бернардо е от Депортиво. Фреди Ринкон, Мигел Гереро и Вилмер Кабрера са от Америка де Кали, който също е конкурентен на "зелените".

Редин е сам сред чужди на теория, но е толкова силен характер и харизматичен човек, че печели всички.

Заедно с Валдерама са сърцето на отбора. "Никога не съм срещал по-уравновесен и добър човек на терена и извън него", казва Карлос - Ел Пибе, както го нарича цяла Колумбия.

В 50-ата минута на първия мач срещу ОАЕ, Редин вкарва за 1:0. Най-важният гол! След това измисля атаката, от която Валдерама довършва съперника за крайното 2:0. Магическото дуо от Кали танцува в центъра на полузащитата, а Пачо Матурана грее - рискът да ги пусне в морето от играчи на Меделин, си заслужава.

Колумбия губи с 0:1 от изключителен югославски отбор, а Редин е сменен в 80-ата минута. След мача Матурана критикува халфовете, но Валдерама и Бернардо са безсилни срещу Сафет Сушич и Пикси Стойкович.

Предстои решителен мач с Германия, а съставът се променя (според неофициални информации, не точно заради вижданията на Матурана). Редин е резерва. Но в 92-рата минута Фреди Ринкон изравнява, а с 1:1 колумбийците отиват на осминафинал.

Бернардо пак е резерва. След 90 минути мачът с Камерун е без голове, но 11 минути преди края влиза Редин и Колумбия си подрежда играта с Магьосниците от Кали един до друг в центъра.

Но корабът е потопен от другаде... Вратарят Рене Игита допуска груба грешка, Роже Мила му отнема топката... Останалото е история (долу).

В 116-ата минута Валдерама и Редин комбинират и Бернардо вкарва втория си гол на световното. Късно - 1:2 и Колумбия отпада.

"Преди първенството питаха за мен от Арсенал, в Англия - разказва Редин години по-късно. - Но тогава имаше проблеми за южноамериканци на Острова. Имаше и едно запитване от Италия, но шефовете не се съгласиха, оцениха ме на 1,5 милиона долара, а това бяха много пари."

ЦСКА го взима под наем. За 6 месеца. Такава е и спогодбата за Пимиенто, но с неговия отбор Депортес Толима.