Четвъртите в света вече не са Пеневата чета

На терена те печелеха заедно, бунтуваха се заедно и заставаха един до друг в трудни и сладки моменти. Пеневата чета бе единна в триумфа на САЩ 94, или когато трябваше да се бори за каузата си да бъде преместен лагера на Евро 96 от Скарбъро, където отборът бе в санаториум за душевноболни. Златният ни отбор застана редом и след загубата от Австрия през 1993-а, за да контраатакува по журналистите, разкритикували играта.

Но от няколко години разделението им става все по-явно.

И се потвърждава, че още на Евро 96 и Мондиал 98 между тези големи играчи нещата са се получавали само на терена. Характерите им не са били сходни, нито вижданията и посоките, в които ги е теглило.

Любо Пенев изригна, атакува трима свои съотборници от онзи тим, сега управници в БФС – Борислав Михайлов (най-мека бе атаката срещу него), Йордан Лечков и Емил Костадинов. Имаше лични нападки и обиди, както и една изпусната фраза: „Те може да си мислят, че са ми били приятели, но аз на тях - никога”.

Не бе споменат друг от онзи тим, също в управлението – Наско Сираков. Може би защото той участва в него горе-долу като трябва да се яви на Изпълком.

Разделението е на босове – Михайлов, Лечков, Костадинов и Сираков, бунтари – Любо, както и Христо Стоичков, който ги нарече „мишки” в края на престоя си у нас като треньор на Литекс.

Има и една група на тихите (засега) недоволни редовно от БФС, но работещи във футбола Петър Хубчев и Красимир Балъков.

Останалите от онзи отбор и тогава, и сега са далеч от светлината на прожекторите. Изключение е Трифон Иванов – лидер на терена, но останал встрани от футболния живот в последните години.

Но Трифон, както и Михайлов, Лечков, Костадинов, Сираков, Стоичков и Пенев, бяха на онази маса в столичния хотел „Хилтън”, когато започнаха революция срещу Иван Славков (лека му пръст). Подписаха се под декларация, в която пишеше, че заедно тръгват да оправят футбола ни.

„Ние, представителите на "четвъртите в света", обещаваме да дадем на българския футбол адекватно настояще и по-добро бъдеще. – пишеше в документа. - Ще се промени изцяло отношението към детско-юношеския футбол и този път това няма да са празни приказки и предизборни обещания...

Заявяваме отсега категоричното си намерение да гарантираме дългосрочен срок за работа, в рамките на минимум 6 години, на националния селекционер...

Гарантираме на широката футболна общественост, че ще бъдем непримирими към явленията, уронващи спортния морал. За разлика от досегашната практика, ще създадем органи и комисии с широки правомощия, които ще разследват съмнителни мачове, съдийски прояви или несъвместими с морала деяния на футболни ръководители...

Убедени сме, че е назряло време за коренна промяна, наясно сме с кредита на доверие, който българският народ ни е отпуснал, и сме решени да свършим работата, така както го направихме в годините на нашите славни успехи...”

Това са откъси от декларацията. Сами можете да прецените какво е свършено и какво – не, за девет години.

Тогава Пенев, Стоичков, Костадинов, Сираков, Михайлов и Лечков бяха заедно, но сега са в различни ъгли на ринга. Двама от тях вече не вярват в „светло бъдеще” и поискаха смяна от отбора. Двамата – вероятно най-големи.

Пеневата чета я няма, безвръзвратно. Светло бъдеще за футбола ни също не се вижда.