Ливърпул върви през бурята, както винаги

Един от най-обичаните отбори в света идва за пети път в София

Динко Гоцев
Динко Гоцев 08:00 ч., 25 Ное 2014
0
2164

Човек трябва да се оглежда и внимава за онези моменти в живота, които може да не се повторят. Американците ги наричат wow moments, но те са си царе на драмата. Просто такива мигове, които знаеш, че трябва да къташ в сърцето и ума си.

Ливърпул е един от отбраната компания клубове, които имат харизмата да наелектризират мястото, където гостуват.

От Тайланд до Мелбърн вероятно няма град, където този отбор да не е тръпка за поне един свой фен. А някъде са стотици хиляди, орди от верни последователи с татуировки и с онзи химн на уста... Онзи за това как „вървиш през бурята, а в края и има златно небе”.

Както се пее в You`ll Never Walk Alone, Ливърпул е свикнал да върви през бурята.

Златното небе за него никога не е значело златен дъжд от мегабогати шейхове или спонсори. От две десетилетия секнаха и водопадите от трофеи, но това, което не пресъхва, е любовта на хората към клуба.

В модерните разбирания, Ливърпул не е от „големите”.

Във facebook повече харесвания имат Челси, Сити... Вероятно защото те имат повече купи в наши дни. Имат и повече звезди.

Но Ливърпул има нещо, което ще накара и в сряда хиляди българи да идат на стадиона. Не е защото играе с български отбор. При цялото уважение към Лудогорец и мястото, до което стигна.

ЦСКА - Ливърпул 1982

Българският шампион побеждава с 2:0

Те ще са там заради Ливърпул. Защото са видяли отбора на Сунес, Ръш, Далглиш. Някои дори са го зърнали наживо в една мразовита мартенска нощ на 1982 г., победен от ЦСКА в снежна София. Разказът за това как ливърпулските шампиони на Европа излизат от терена с гордо вдигнати глави остава, а след този мач в България „червените” от стадион „Анфийлд” са дваж и триж по-обичани и популярни.

Ливърпул е бил четири пъти у нас, три пъти за мачове с ЦСКА и веднъж за сблъсък с Левски.

Отпадал е само веднъж, както и само един път е губил в София. Но аурата му е непокътната в душите на българските фенове, сред които вероятно е един от трите най-обичани чуждестранни клуба (Манчестър Юнайтед и Байерн би трябвало да са другите два).

Връзката с „Бийтълс” също спомага, особено в годините, в които групата е апокрифно-магнетична за българското общество.

Да растеш със звуците на ливърпулската четворка и поредния поход на червените фланелки към Купата на шампионите – това няма как да не те запали по каузата.

Днес Ливърпул пак върви през буря.

Четвърт век без титла, а след един от най-силните сезони в новата му история, отборът изведнъж излезе от релси и е криза. Нещо повече – заговори се дори за кощунствената за традициите на клуба идея да бъде сменен мениджъра Брендън Роджърс. Защо кощунствена ли? Ливърпул не уволнява мениджърите си. Първият такъв е Жерар Улие, чак в 2004-а.

А Роджърс донесе миналия сезон емоции, достойни за ливърпулската история и харизма. Само Ливърпул може да играе така, да вълнува така, да печели така (с голове в края, драми, обрати и невъзможни сценарии) и накрая да изпусне мечтата така – с подхлъзването на капитана-символ Стивън Джерард срещу Челси.

В сряда на терена Ливърпул ще е състав от 11 футболисти, които в никакъв случай не плашат.

Спорно е дали някой от тях е в топ 50 на играта в света в момента.

Но разходете се из баровете на София във вторник вечер, поспрете там, където червените фланелки с птицата, приличаща на Феникс, пеят и надигат халби. Бъдете на стадиона в сряда и се заслушайте как пеят химна, нищо че са изтерзани от резултатите и мрачните мисли около отбора.

Пеят, защото те този път са го минавали. За Ливърпул да върви през бурята е начин на живот.

Така както клубът е начин на живот за милиони, точно защото върви през бурята по своя неподражаем начин. Иначе щеше да е обикновен отбор.

За романтика медали не дават, ще кажете. Така е. Но дават сърца.

И затова във всеки град по света, както е и в София, и в България, винаги се намира поне по един нов фен да даде сърцето си на Ливърпул.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията