Седемте най-добри отбора в историята на Милан

От фамозното трио Гре-Но-Ли, до крехкия, но блестящ тим на Карло Анчелоти

Sportinglife
Sportinglife 09:10 ч., 23 Фер 2015
0
9459
Getty Images

Колко бързо лети времето във футбола... През 2007 Милан спечели Шампионската лига. Седем години и половина по-късно „росонерите“ са на светлинни години от подобен успех.

Нещо повече – за тях ще бъде огромен късмет изобщо да се доберат до участие в евротурнирите.

На по-старите тифози не им остава друго, освен да се сгряват с приказни спомени. За тяхно щастие историята на „червено-черните“ е изпъстрена с триумфи.

Както припомня сайтът „Спорт сегодня“ в своята класация на най-великите тимове на Милан за всички времена.

МИЛАН НА ТРИМАТА ШВЕДИ (1949-1952)

УСПЕХИ: шампионска титла, Латинска купа
ТРЕНЬОР: Лайош Цейзлер
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Гунар Нордал, Гунар Грен, Нилс Лидхолм
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Буфон – Силвестри, Бономи – Де Гранди, Ановаци, Тоньон – Лидхолм, Грен, Реносто – Бурини, Нордал

Швеция печели олимпийска титла през 1948 г. в Лондон и водещите европейски клубове започват да проявяват силен интерес към лидерите на тима.

Милан показва най-бърза реакция, като първо привлича Гунар Нордал, а по-късно сънародниците му Гунар Грен и Нилс Лидхолм. Заедно с тях от Норкьопинг идва и треньорът им – унгарецът Лайош Цейзлер.

Още във втория си сезон в Серия А Нордал става топреализатор с 35 гола – рекорд, неподобрен и до днес!

А Милан, за първи път от 1907 година, триумфира като шампион. Към скудетото „росонерите“ добавят и Латинската купа – предшественик на европейските клубни турнири.

Триото Гре-Но-Ли си спечелва култов статут сред тифозите на миланския тим след исторически погром на вечния съперник Ювентус. Торинци, в чиито редици личат имената на Джампиеро Бониперти и „датското чудовище“ Йон Хансен, са пометени със 7:1 на собствен терен. Това се случва на 5 февруари 1950 г.

Забележителното е, че това е първият мач, предаван пряко в историята на калчото.

Пред очите на щастливите собственици на телевизори Нордал прави хеттрик, а Грен и Лидхолм добавят по едно попадение.
Потресеният Виторио Поцо нарича победата на „росонерите“ умопомрачителнa.

Думите на бившия селекционер „Скуадра адзура“ се оказват верни в буквалния смисъл – след загубата един торински работник губи разсъдъка си, неспособен да преживее краха на любимия си тим.

Впрочем Милан от времето на Гре-Но-Ли често громи съперниците си с подобни резултати. „Росонерите“ спокойно могли да спечелят още няколко трофея, ако унгарецът Цейзлер отделял повече внимание на организацията в защита.

Показателно е, че в годината на гореспоменатото 7:1 накрая шампион е потърпевшият Ювентус.

С този тим на Милан е свързана баналната легенда, според която малкият Силвио Берлускони бил толкова впечатлен от играта на скандинавското трио, че след като станал президент на „росонерите“, специално купил трима чужденци от една и съща страна – холандците Руд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард.

МИЛАН 1978-1979 – ОТБОРЪТ НА ЗВЕЗДАТА

УСПЕХИ: шампионска титла
ТРЕНЬОР: Нилс Лидхолм
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Джани Ривера, Алберто Бигон, Франко Барези
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Албертози – Коловати, Барези, Бет, Малдера – Де Веки, Буриани, Антонели – Новелино, Бигон, Киоди

Спечелвайки титлата през въпросния сезон, Милан най-после получава правото да сложи на фланелките си златната звезда, която показва, че притежателят има 10 спечелени шампионата.

Има нещо символично в прякора на този тим – „Отборът на звездата“ (т.е. отборът, спечелил „звездата“), защото в него играела само една истинска звезда – Джани Ривера.

Това била последната година на „Златното момче“ на „Сан Сиро“. Изглеждало, че сбогуването ще бъде горчиво, защото изпитващият финансови затруднения Милан нямал на какво да се надява.

Спечеленото изненадващо скудето би било немислимо без Франко Барези.

Bъдещия капитан на капитаните на „росонерите“ и един от най-великите играчи на поста либеро в историята

Тогава Франко бил едва на 18 години – голобрадо момче. Той обаче направил уникален сезон с червено-черния екип, все още неосквернен от името на официален спонсор.

Барези, чието най-забележително умение било да чете играта и да предугажда ходовете на съперниците, моментално станал любимец на тифозите.

В атака скромният работяга Стефано Киоди, дошъл от Болоня, използвал майсторски грешките на противниците, но пък бил ужасяващ изпълнител на дузпи. А халфът Валтер Де Веки бил корав, неприятен опонент на терена, но затова пък отличен приятел извън пределите му. Става дума за средни по класа играчи, успели да надскочат себе си.

Скудетото нямало как да стане факт и без фантастичната подкрепа на тифозите.

Всяка неделя на „Сан Сиро“ в унисон биели десетки хиляди сърца.

Един великолепен шарж от онези години предава най-лаконично и ярко историята на спечеленото скудето. Представлявал
автобус, в който пътници били играчите на Милан, а зад волана бил треньорът Нилс Лидхолм.

Всички гледали към самотния Джани Ривера, който стоял отвън.

„Златното момче“ поне получило незабравим подарък от съдбата и от съиграчите си в последния си сезон като футболист.

МИЛАН 1961-63 – НАЧАЛОТО НА ЕРАТА НА НЕРЕО РОКО

УСПЕХИ: шампионска титла, КЕШ
ТРЕНЬОР: Нерео Роко
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Чезаре Малдини, Джани Ривера, Жозе Алтафини
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Геци – Давид, Малдини, Треби – Трапатони, Бенитес – Ривера, Сани – Пиватели, Мора, Алтафини

През 1961 година начело на Милан застанал треньор провинциалист, който имал навика често-често да прибягвал към родния си триестински диалект. Почти веднага му лепнали прякора „El paròn“ (господаря, шефа), който му останал за цял живот.

Провинциалист или не, именно Нерео Роко превръща „росонерите“ в най-успешния италиански клуб в Европа.

Епохата на Роко съвпада с разцвета в кариерата на образцовата „десетка“ Джани Ривера, когото знаменитият журналист Джани Брера нарекъл „Златното момче“.

Ключова роля за успехите на този тим играели също капитанът Чезаре Малдини и голмайсторът Жозе Алтафини. Важно място в схемата имал и царят на персоналната опека – бъдещият велик треньор, а по онова време просто старателен полузащитник – Джовани Трапатони.

Огромно внимание „El paròn“ отделял на съперничеството с Интер, който бил воден от Еленио Ерера.

В онези години миланското дерби се превърнало в тактическа дискусия на най-високо равнище между двамата велики опоненти.

Тифозите пък се шегували, че за треньорите било далеч по-важно да излъжат съперника в прекия мач, отколкото да грабнат скудетото. Все пак дербитата минавали в атмосфера на взаимно уважение. Пък и времето било съвсем различно – Милано живял с дългоочаквания мач няколко седмици – преди и след самия двубой.

Звездният час на „росонерите“ в първия период на Роко е финалът за КЕШ срещу Бенфика с легендарния Еузебио.

Букмейкърите смятали лисабонските „Орли“ за фаворити, но на игрището се разиграла съвсем различна история.
Още от първите минути Трапатони се залепил към „Черната пантера“, но въпреки усилията му Еузебио открил резултата.

19-годишният Ривера направил голям мач и накарал вестник „Дейли Експрес“ да го сравни с брилянт.

Победата на „росонерите“ пък донесъл Жозе Алтафини, забил две попадения в средата на второто полувреме. Така Милан за първи път в историята си триумфирал с най-престижния европейски трофей.

В навечерието на двубоя Роко неочаквано довлякъл на тренировката на своите дъската, на която обикновено чертаел схемите си. Играчите се спогледали учудено, защото специалистът нямал този навик.

Когато най-после се възцарила тишина, Роко тържествено произнесъл една-единствена фраза:

„Момчета, ако не изядем тревата, ще ни сритат лошо по задниците!“

Най-добрата лекция по тактика в историята на калчото.

МИЛАН НА КАРЛО АНЧЕЛОТИ (2001-2009)

УСПЕХИ: шампионска титла, 2 Шампионски лиги, Купа на Италия, Суперкупа на Италия, Суперкупа на УЕФА, световна клубна титла
ТРЕНЬОР: Карло Анчелоти
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Андрий Шевченко, Андреа Пирло, Кларънс Зеедорф, Алесандро Неста, Кака, Филипо Индзаги, Паоло Малдини
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Дида – Кафу, Неста, Стам, Малдини – Гатузо, Пирло, Зеедорф – Кака – Индзаги, Шевченко

Преди да оглави „росонерите“ през ноември 2001 г., Карло Анчелоти имаше едва ли не репутацията на треньор неудачник. И затова си имаше достатъчно солидни причини: три втори места в Серия А и чудовищни провали в евротурнирите.

В Милан обаче Анчелоти пасна като дялан камък. Изграденият от него отбор не направи революция във футбола и често пъти свиреше втора цигулка в Серия А, но въпреки някои невъобразими европейски катастрофи, остави ярка следа на континенталната сцена.

Анчелоти – някога новатор и враг на „десетките“ – в апогея си в Милан стигна до тотално отрицание на всичко, научено като помощник на Ариго Саки в „Скуадра адзура“

На практика той създаде група приятели, в която всеки работеше не само за крайната цел, но и заради онези, които бяха до него. Това определение разкрива по-пълно същността на Милан на Анчелоти, отколкото връщането на офанзивния полузащитник Андреа Пирло непосредствено пред защитата или тактическата схема с ромб в средата на терена.

Карлито започна с репресии, известни като „делото на сенаторите“, а си тръгна под недоволното бучене на агитката. Между тези две крайни точки се събра цяла футболна епоха.

Тя включи победната дузпа на Андрей Шевченко на финала срещу Ювентус в Манчестър, незнайно защо незачетения гол на украинеца в полуфинала срещу Барса през 2006, спасяванията и невероятните гафове на Дида, трагедиите от „Риасор“ и Истанбул, унищожаването на Байерн, вендетата срещу Ливърпул в Атина.

Да не забравяме щастливия гол на Индзаги след рикошет срещу „червените“ от „Анфийлд“, надписът „Аз принадлежа на Иисус“ на потника на Кака и седмата КЕШ в ръцете на Паоло Малдини.

Милан на Анчелоти невинаги действаше прагматично и определено не му достигаше издръжливост за дълги дистанции. Той не умееше да подхожда с нужната настройка към мачовете с аутсайдерите, но покори сърцата на тифозите с това, че
изпълнители в него бяха живи хора с всичките им достойнства и слабости, а не роботизирани придатъци на сложни тактически схеми.

Именно затова в последните години чичко Анчелоти не успя да извърши смяна на поколенията – добрият дебеланко предпочете да не се кара с никого. И кой би го упрекнал след двата успеха в Шампионската лига?

МИЛАН 1967-1974 – РАЗЦВЕТЪТ НА ЕПОХАТА НА РОКО

УСПЕХИ: шампионска титла, КЕШ, 2 КНК, 2 Купи на Италия, Междуконтинентална купа
ТРЕНЬОР: Нерео Роко
НАЙ-ИМЕНИТИ ИГРАЧИ: Джани Ривера, Пиерино Прати, Карл-Хайнц Шнелингер
ОСНОВЕН СЪСТАВ: Кудичини – Анквилети, Малатрази, Розато, Шнелингер – Трапатони, Лодети, Ривера – Хамрин, Прати, Сормани

След като напуснал Милан, Нерео Роко четири години се опитвал да възроди Торино, но без успех.

В крайна сметка „El paròn“ се завърнал в Милан и още в първия сезон спечелил скудетото и КНК, а след това и КЕШ.

Този отбор имал нови лидери – Алтафини вече бил преминал в Наполи, а Чезаре Малдини – сложил край на кариерата си.

Затова пък от Савона се завърнал Пиерино Прати и станал голмайстор на Серия А. Продължавал да блести Джани Ривера, който вече бил капитан на „росонерите“. Важна роля имали вратарят Фабио Кудичини, полузащитникът Джовани Лодети и немският защитник Карл-Хайнц Шнелингер.

Във финала на КЕШ през 1969 италианците разбиват с 4:1 Аякс благодарение на хеттрика на Прати.

След мача Йохан Кройф заявил, че Милан е непобедим.

Еленио Ерера пък похвалил „братовчедите“ в пресата като отбелязал, че „червено-черните“ са изнесли открит урок по съвременен футбол. Финалът срещу Аякс, игран на 28 май 1969 г. Мадрид, се превърнал във връхна точка в кариерата на Нерео Роко.

„El paròn“ бил забележителна личност – винаги еднакво любезен както със знаменитости, така и с обикновени запалянковци от провинцията. Архитектът на ретро-Милан, един от бащите на катеначото, при все това играел с трима нападатели.

Такъв бил италианският треньор на столетието – учител във футбола и в живота, чиито възпитаници изписали златни страници в историята на калчото.

Източник: Спорт сегодня

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията