2014 – годината на треньорите

От демото в Абу Даби в първите дни на годината до убийствения дроп-шот уинър от бекхенд на Роджър Федерер в мача с Ришар Гаске, осигурил титлата на Швейцария от турнира за Купа "Дейвис", сезонът предложи неизчерпаеми емоции.

Водеха се гладиаторски битки, старите пушки гърмяха оглушително и точно, а младите въртяха заплашително ракети като мачете в джунглата, пробивайки си път все по-напред и по-напред.

Но наред с представянето на самите тенисисти, годината премина в голяма степен и под знака на техните треньори.

Иван Лендъл реши да прекрати взаимоотношенията си с Анди Мъри, но за сметка на това все по-често започнахме да виждаме други легенди като Борис Бекер, Стефан Едберг и Майкъл Ченг, чиито принос към атрактивния сезон беше неоспорим.

След песимистичната 2013 г., Роджър Федерер започна работа с идола си от детството Стефан Едберг, а точката, с която сложи край на спора на финала за Купа "Дейвис", говори много.

Маестрото напада и импровизира, бори се с младежки плам и отново се цели в първото място в ранглистата, което до неотдавна изгледжаше невъзможно. Предишният наставник на Роджър, Пол Анакон, също знае много за играта на мрежата, но с Едберг в щаба си швейцарецът пренася играта си в съвсем различно измерение.

Другите водещи тенисисти също просперират под зорките погледи на легендарните си треньори. От четиримата, които спечелиха титлите от Големия шлем през годината - Стан Вавринка, Рафаел Надал, Новак Джокович и Марин Чилич, единствено Надал не тренира с бивш финалист от надревара от Шлема.

Не бяха много хората, които обърнаха внимание тогава, но триумфът на Вавринка под жаркото австралийско слънце дойде в съюз с Магнус Норман, финалист от Ролан Гарос и някогашен №2 в световната ранглиста.

След пауза от две години, Джокович спечели отново на Уимбълдън, а щастието му на свещената трева бе споделено с величието Борис Бекер, сам трикратен шампион в Лондон.

Марин Чилич стана един от най-неочакваните победителите в историята на US Open, следвайки нестандартните методи на друг бивш шампион от Уимбълдън - Горан Иванишевич.

Да вземем и един Кеи Нишикори, който пренаписа историята на азиатския тенис в годината, в която легендарната На Ли бе принудена да абдикира от играта, притисната от тежки травми. Японецът влетя с гръм и трясък в челната десетка, а прогресът му под ръководството на Майкъл Ченг (шампион от Ролан Гарос 1989) е очевиден.

Милош Раонич стана първият канадец, изкачил се до Топ 10, а негов наставник е Иван Любичич, който стигна до тройката на световния връх в кариерата си.

Трудно беше да видим подобен възход у тенисиста, който наложи тенденцията "треньор звезда", след като Анди Мъри се раздели с Иван Лендъл. Но шотландецът все още се бори със здравословни проблеми, а и в крайна сметка продължава да работи с шампион от Големия шлем - французойката Амели Моресмо.

Все още това е малко вероятно. В повечето случаи звездните треньори биват наемани за определен брой седмици (но най-важните), в които да наслагват качество в играта на тенисистите.

Роджър Федерер продължава да разчита на Северин Люти като част от треньорския му екип. Джокович все още има на разположение своя дългогодишен треньор Мариан Вайда. Нишикори е в отношения с Данте Ботини, а Раонич - с Рикардо Пиати - извън нормите на глобалната звезда, но все още смятан за един от най-добрите треньори в занаята.

Но едно е сигурно - приносът на най-големите от миналото към настоящите звезди е по-бърз и по-ефективен в сравнение с това, което допринасят останалите (Роджър Рашийд - примерно). "Ако легендите от миналото могат да постигна добри резултати като треньори, значи го заслужават", заявява Боб Брет, който е някогашен наставник на Бекер, Иванишевич и Чилич. "Но истината е, че те са прекарали по 15 и повече години в тура и не им е до това да се разкарват по 40 седмици в годината с някой играч. Те си имат семейства и т.н. Но наистина мисля, че има какво да се научи от бившите играчи. И този сезон е доказателство за това."

Този сезон бе и доказателство на факта, че старата гвардия знае как да се пази, въпреки че понесе някои удари. Вавринка и Чилич може и да влязоха в картела на Големия шлем, но Джокович отново е №1, Федерер е №2, а след кошмарната година Надал е №3.

При дамите осем различни тенисистки играха на финалите в Шлема, включително Симона Халеп, Доминика Цибулкова и възраждащата се Каролине Возняцки, но Серина Уилямс приключи годината като световна лидерка, а втората позиция остана за Мария Шарапова.

Остава да видим дали тендецията при мъжете да се обвързват с бивши шамиони няма да се пренесе и в WTA тура. Линдзи Дейвънпорт вече помага на обещаващата, но все още хаотична млада звезда Мадисън Кийс. С интерес пък се очаква кой ще поеме работата с Южени Бушар, която се раздели с Ник Савиано въпреки успешния сезон.

Няма как "треньорската година" при мъжете да не се отрази и на дамите...