Пука ли му на някой за България – Италия?
Доживяхме – в София идва „скуадра адзура”, а нас ни вълнуват Томов и Батков
България – Италия? Има ли такъв мач?
В събота приемаме „скуадра адзура”, но ако мислите, че София е в трескаво очакване на европейския вицешампион с Джиджи Буфон в състава си, бъркате. Какво ти очакване – мнозина вероятно не знаят, че такъв мач има.
До сряда вечерта бяха продадени малко над 4500 билета, което е обидно малко за мач срещу една от суперсилите на футбола. Билетите не са кой знае колко скъпи, нито пък се очертава времето да е отвратително... Но просто интерес няма.
Кога България напълни стадиона?
За последен път националният стадион „Васил Левски” се напълни докрай за мач на България преди 10 години – на 26 март 2005-а приехме Швеция в световна квалификация, като до този мач имахме две победи и реми на терена на другия конкурент – Хърватия. Еуфорията на 42 530 фенове обаче бе смляна от гостите – 0:3.
Десетилетието след този мач доведе в София силни отбори като Холандия (28 000), Ейре (38 000), Италия (27 000 и 12 000 съответно), Англия (27 000) и Хърватия (35 000 и 22 000 в два мача). Стадионът нито веднъж не се напълни. В събота не очаквайте повече от 20 000 на трибуните, и това е оптимистична прогноза
Причините се коренят отчасти и в старта, който националният направи в квалификациите. Разбира се, очаквахме друго. Но неуспехите срещу Норвегия и особено Малта, не може да не влияят на психиката на запалянкото. Който и без това вижда ясно, че този отбор няма много с какво да те вдъхнови и запали. Посредствена работа.
Но все пак – България – Италия е това...
Съперникът идва с живата легенда Буфон. Преди 10 години само неговото име щеше да е парола за убийствен интерес сред феновете, а и за тлъсти заглавия във вестниците.
Ааа, медиите. Стигаме и до тях. Разтваряш вестниците – а у нас има три спортни ежедневника, повече отколкото в Италия, и там четеш: „Томов, Батков, Лиценз, ЦСКА, Левски, Томов, Батков, Лиценз...” Има и по някоя дума от Боби Михайлов, който гордо се пъчи като новоизбран член на Изпълкома на УЕФА. Да му е честито! Сега остава да иде и да види отбора, който се готви за мач срещу много силен противник.
Та мачът е някъде между драмите на грандовете и опитите им да излязат от затворения кръг, в който сами са се защлещвали все по-яко през годините.
Темите на ежедневието наистина са ЦСКА и Левски, но – несериозно е някак да ти дойде Италия, и ти да и отделяш по 30-40 реда, на фона на 7-8 страници за операции „иди ми-дойди ми” на босове, фенове и не знам кой още на „Армията” и на „Герена”.
The #Azzurri's preparation for #BulgariaItaly continues in #Coverciano http://t.co/b4NGkw7alu #VivoAzzurro pic.twitter.com/NZ7k6nj9yh
— Italy (@azzurri) March 25, 2015
Или пък светът съвсем се е объркал? Пардон – светът тук няма общо, говорим за българската действителност. За нас нормалното често е ненормално, а както е видно от примерите по-горе – обратното също важи. Каква ти Италия, щом Батков, тръстът, Томов и Инджов продават вестниците.
Да, но в събота ще има истински футбол на стадиона. Ще има и звезди, каквито виждаме рядко наживо. И вместо да впрегнат сили да го обяснят на хората, медиите се напъват да балансират между страните, еднакво вредни за любимите отбори на нацията.
Дотук я докарахме. Да поставяме приоритетно новините за неплатени заплати, дължими пари на мениджъри или бойкотите на играчи пред имена като Буфон и Конте.
Каквито ти приоритетите, интересите и водещите теми – такъв ти и футболът.
Няма нищо странно, драги фенове. Нито в нивото на играта у нас, нито в резултатите на клубни и национален тим, нито в състоянието на терени и стадиони. Нито в посещаемостта на мачовете, били те и на националния стадион срещу Италия.
Всичко си има обяснение.
0 коментара