В Реал се заражда комплекс от Атлетико

Карло Анчелоти отговаря на стотици въпроси след равенството 0:0 с Атлетико Мадрид на четвъртфинал в Шампионската лига.

Говори как трябва да играе Реал, за да спечели в реванша. Но един въпрос изпъкваше над останалите. Задаван беше по различен начин, но в общи линии звучи така: „Защо не можете да победите Атлетико?”

Двата отбора от испанската столица се сблъскаха за седми път през последните 12 месеца и в нито един случай Реал не успя да излезе победител.
Това се превръща в по-голяма тема относно този сблъсък, отколкото кой ще се класира на полуфинал.

Откакто Реал Мадрид победи Атлетико на финала на Шампионската лига в Лисабон през май миналата година, кралския клуб има 3 загуби и 4 равенства срещу местния съперник. Головата разлика е 11:4 в полза на „Дюшекчиите” .

Меко казано това е необичайно. За да си обясним какво значи трябва да се върнем малко назад. Преди победата на финала за Купата на краля през 2013 г., в последния мач на Жозе Моуриньо начело на Реал, Атлетико нямаше победа над градския съперник през 21-и век.

„Дюшекчиите” сякаш бяха заслепени от белите фланелки на съперника. Атлетико винаги е имал комплекс за малоценност, когато се говори за срещите с Реал. Кралския клуб винаги използваше възможността да задълбочи това с изразителни победи в дербито.

Но сега Анчелоти е човека, който слуша въпроса задаван на последните 15 треньора на Атлетико преди да пристигне Диего Симеоне и да промени всичко: „Те ли са вашата черна котка”?

Естествено всеки път Анчелоти отговаря „Не, не са”. След което хвали Атлетико за невероятния стил, за способността да се бори и да печели мачовете си. Само сантименти и никакви детайли.

Но 7 мача са си промяна в разпределението на силите.

И Анчелоти не може да обясни как това се случва. „Всеки мач е различен”, казва италианският треньор.

Едната загуба на Реал дойде от статично положение, втората от слабото представяне на отбора, третата заради липса на късмет.

Но истината е, че е трудно да се обясни. Но и в мача снощи имаше горните елементи. Реал можеше да вкара рано, но пропусна отлични ситуации. Истината е, че със схемата 4-3-3, която е нужна за да съжителстват Би Би Си (Бейл, Бензема, Роналдо), оставя доста възможност на съперника в средата на терена.

Диего Симеоне насити средата на терена и задуши атаките на съперника след средата на първата част.

Пресата, раздаването и желанието бяха видни за пореден път. И това е голямото оръжие на Атлетико. Това е причината „Дюшекчиите” да са „черна котка” за Реал.

Защото те вече не изглеждат обречени когато се изправят срещу съперниците в бяло. Самият Анчелоти има защо да се възхищава на Атлетико. „Те се борят от първата до последната минута. И никога не се отказват”, казва италианецът.

И наистина футболистите на Симеоне тичат като луди, борят се със зъби и нокти за всяка педя земя. И това се случва всеки път, когато „Дюшекчиите” видят белите фланелки на местния съперник. Атлетико вече не се чувства победен още преди да излезе срещу Реал, само е целеустремен и уверен.

Да, Атлетико няма качествата на играчите на Реал, но компенсира с други достойнства.

 „Наистина, в много зони от терена, Реал ни превъзхожда като качество”, признава Симеоне. И въпреки това „Дюшекчиите” бяха способни да победят тези звезди 4:0 съвсем скоро.

След две седмици е реваншът на „Бернабеу”. Ако и там Атлетико не се огъне под ударите на Реал вече наистина ще можем да говорим за изграждането на комплекс у кралския клуб в битката с отбора, който до скоро беше просто спаринг за белите. Много бавно Реал се превръща в дербито в това, което доскоро беше Атлетико.