Защо играта сервис-мрежа влезе в червената книга на тениса?

Играта сервис-мрежа, белите екипи и ягодите със сметана от доста години са част от великата традиция, наречена Уимбълдън. Но пълната промяна, през която минава тениса, диктува дори на "свещената трева" изящните волета да се превръщат в позабравена религия за сметка на мощните удари от основаната линия.

Ако можехме да поставим играчи като Роджър Федерер, Григор Димиров и Милош Раонич в рамките на тениса от преди, да кажем - две десетилетия, щяхме да се насладим на куп зрелищни волета и наелектризиращи надлъгвания край мрежата. Днес това е изречение, което задължително започва с "ако".

Все пак е честно да признаем, че Уимбълдън 2014 ни предложи по-сериозна порция от изчезващия стил, а особено при Федерер си личеше, че е попивал жадно от уменията край мрежата на треньора му Стефан Едберг.

Маестрото преобърна цялата си игра и все по-често поглежда към бърза развръзка в точките, която да му дава шанс срещу машините за връщане на топката от основната линия.

Всъщност, някой спомня ли си кога точно играта сервис-мрежа влезе в червената книга на тениса?

Федерер започна да се бори за мястото си в джентълменския спорт във времена, в които някои от най-бляскавите последователи на това забравено изкуство бяха на върха. Говорим за имена като Пийт Сампрас, Горан Иванишевич, Пат Рафтър и много други.

Някъде около 2002 година обаче, тенисистите започнаха да възприемат основната линия като граница, която трябва да се преминава само в краен случай. По-бавните кортове и технологията на ракетите вече даваха на играчи като Лейтън Хюит явно предимство пред тенисистите с мощен сервис и класически волета. Дори Роджър трябваше да направи неизбежните корекции по играта си.

Когато изригна с големия си пробив на Уимбълдън и подчини Сампрас в пет сета, Маестрото излизаше на мрежата на първи и втори сервис. През 2004-а, по-скоро смъртоносният му форхенд му донесе втора титла в Лондон, отколкото волетата, чието количество беше намаляло драстично.

"Скоростта на играта спадна значително спрямо времето, в което аз бях на корта и това се дължи в немалка степен на корта и топките - коментира осемкратният шампион от Големия шлем - Иван Лендъл. - В днешния тенис ракетите позволяват да се придаде толкова много спин на топката, че е трудно тя да бъде контролирана във въздуха. Заради този факт, големите звезди като Джокович, Надал и Мъри избягват да излизат на мрежата и предпочитат да развиват ударите си от дъното на корта. Тези тримата наистина се възползваха сериозно от промяната на кортовете, топките и ракетите през последните десет години."

Разбира се, волетата все още остават непренебрежима част от арсенала на всеки тенисист и това е една от причините Джокович да наеме Борис Бекер като втори треньор. Уменията на германеца могат да дадат допълнителни опции на Ноле в наистина големите мачове и световният №1 перфектно осъзнава това.

Трансформацията на Надал от клей специалист, който води мачовете си 2 до 3 метра зад основната линия, до шампион на Уимбълдън, се дължи в огромна степен на труда, който Надал положи за уменията си край мрежата.

В типичния си предизвикателен и шокиращ стил, Джон Макенроу дори определи волетата на Рафа като най-добрите в света. Този комплимент все пак има сериозна тежест от Лудата глава на световния тенис, защото американецът осъзнава перфектното пласиране, което се изисква, за да може един тенисист да излезе уверено на мрежата при постоянно повишаващото се качество на ретурите.

"Играта е много по-бавна, дисциплинирана и рамкирана, а ракетите са огромен фактор - подтвърди и Андре Агаси. - Изглежда, че колкото по-здраво удряш, толкова по-добър контрол имаш върху ударите си. Стилът сервис-мрежа често е невъзможен, защото топката се озовава в краката ти за секунди и нямаш време да навлезеш в корта. Не бих рискувал да атакувам мрежата срещу момчетата, които в момента са на върха в ранглистата."

Пат Кеш е още един от шампионите на Уимбълдън, който твърди, че кортовете трябва да се върнат към по-бързата си версия. Няколко турнирни директора взеха решение да преминат към по-агресивни и скоростни настилки, но победителят на "свещената трева" от 1987-а смята, че дори това е недостатъчно.

"По време на Australian Open, Надал се оплака, че кортът е твърде бърз, а по мое време тази настилка щеше да мине като средно бърза - призна Кеш. - Излизал съм на много, много по-бързи кортове и трябва да призная, че по-голямата част от кариерата на Рафа е преминала на изключително бавни арени, което е огромно предимство за него. Роджър постави летвата изключително високо и уменията на Надал му позволиха да доминира на моменти, но кортовете са значително предимство за него. Има причина всички тези момчета от Топ 10 да стоят заковани на основната линия. За мен е разочароващо да видя прекрасен удар или воле, което просто няма шанс да се превърне в уинър. Надявам се балансът да се върне през следващите пет-десет години."

Агаси обаче не е толкова обнадежден: "Просто погледнете начина, по който тенисистите от Топ 100 покриват корта. Те могат да направят дори бързия корт бавен с начина си на игра. Не виждам как стилът сервис-мрежа ще се върне някога..."