Момчето се завръща

Беше на 30 март 2012-а.

Новината удари по-тежко от градушка върху София, България, а часове по-късно и върху целия свят. Стилиян Петров, едно от добрите момчета на футбола, чу диагноза за една от най-тежките болести.

На 4 май ще седне срещу репортерите в София, а на 6 май 2015-а Стилиян се завръща официално. Той е лицето на Евро 2015 за юноши, което се открива на Гергьовден в Стара Загора.

Петров със сигурност ще е не по-малко развълнуван от младите футболисти на България и Хърватия, на които се пада честта да открият първенството.

Стилиян си идва за първи път от онзи зловещ 30 март. Лечението на болестта изключваха възможностите да лети дори, след като българинът бе в състояние на ремисия и изглеждаше, че състоянието му се подобрява.

Символично, Стилиян се завръща в момент, в който футболът ни има нужда от герои повече от всякога. Той никога не би се съгласил да го наричаме така, но остава съмнението дали имаме големи фигури в играта от времето, когато той, Мартин и все още действащият голмайстор Бербатов носеха екипа на България.

Отговорът е не. Нямаме.

Стилиян символизира и това, което доказахме, че може да сторим в името на голямата любов към футбола.

Обединението около каузата да съберем позитивна енергия за усмихнатото момче в най-трудните му моменти, е нужно днес на стълбовете на играта у нас.

Футболът ни е с много тежка диагноза и ремисия, да не говорим за пълно оздравяване, изглежда далечно и почти невъзможно.

Четирите най-популярни клуба у нас – Левски, ЦСКА, Локомотив (Пд) и Ботев имат нужда от обединение около кауза повече от всякога.

Не че Стилиян има нещо общо с това. Просто неговото име стана символ на това как е възможно да се мисли позитивно и в една посока.

Петров се завръща след 3 години на битка, която спечели и благодарение на футбола.

Подкрепата, която получи от София до Вашингтон, със сигурност не го е оставила равнодушен. Футболът си го поиска обратно и Стилиян вече е в играта – помага във Вила, играе в неделната лига за аматьори...

Кой знае, скоро вероятно сърцето му няма да издържи на изкушението и ще се захване и с ежедневна работа в някой клуб.

Стига здравето да позволява.

Ето че моментът да се върне у дома дойде, символично за едно от най-позитивните футболни събития, които се случват в България от години.

Няма по-подходящо лице на това европейско от него. Той бе капитанът на отбора, източник на надежда и лидер на емоциите.

Той бе и олицетворението на това, че никога не бива да се предаваме. На терена и извън него.

Футболът ни и ние имаме нужда от Стилиян, както и духът, който носи.

Затова завръщането му, макар и не на терена или на някакъв ръководен пост, носи символика, от която играта у нас има нужда.

Ако ви се струва прекалено – просто се порадвайте, че момчето си идва и е добре.

И отново се усмихва. Както беше винаги през годините, в които ни радваше на терена.