Ако Гунди беше жив...

Нито Левски, нито българският футбол щяха да му харесват

Динко Гоцев
Динко Гоцев 11:15 ч., 04 Май 2015
0
2846
Bg.wikipedia.org

На 4 май се навършват 72 години от рождението на Георги Аспарухов. Символно име за левскари, цеденевисти, слависти и локомотивци от времената, когато съперничеството на отборите им бе именно такова – просто съперничество.

Гунди, почитан като най-големият в историята на Левски, загина твърде млад, за да реализира целия си потенциал на терена.

За съжаление или радост го няма и днес, когато родният футбол изживява тъмни години, лишени от достойнствата, с които е запомнен той.

Повярвайте  - днес той не би харесал това, което виждаме ние.

Стадионът на Левски носи неговото име. Децата слушат разкази за играта му, както и по някоя история от онези години. Всеки знае кой е, но символната стойност на името и наследството му не се изразява в голове. Гунди е вечен в паметта на тези, които са го гледали и предаван на поколенията, защото е различен от картината днес.

Той е антипод на съвременната българска игра футбол.

На официалния сайт на Левски се появи съобщение в почит на годишнината от рождението му. Пред паметника му край „Герена” ще има поклонение, както всяка година на този ден. Клубът не забравя своя герой.

Символично, това е денят – 4 май, в който Европа и светът губят един от най-великите отбори, градени някога. Гранде Торино катастрофира на 4 май 1949 г. и загиват всички от състава – машина, който е считан за №1 на континента.

6 години по-рано на същия ден е роден Гунди. Между двете събития няма връзка, разбира се. Освен тъжната прищявща на съдбата Аспарухов да си отиде от света също в катастрофа, макар и 22 години след трагедията с Торино.

Наследството на Гунди...

Той играе във време, в което големите футболисти се раждат и растат в България свободно, въпреки система и ведомствено разпределение и в спорта. Имаме Гунди, Якимов, Бонев, Цанев, Соколов, Панов, Дерменджиев и Диев – имаме десетки звезди.

Днес звезди нямаме. Примери за децата, които растат с тренировките , топката и футбола, са Меси и Роналдо.

Не че е лошо. Но кого да ги заведеш да видят на живо?

Бащите ни си разказват как са прекосявали София в събота, за да видят първо мач на стадион „Славия”, после на „Армията” и накрая на „Герена”. Да не изпуснат някой финт или гол на големите майстори.

Да видят поредното извисяване и гол с глава на Гунди.

„Тъгата по Гунди не е просто тъга по един велик играч. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли.

Българското съзнание винаги е имало нужда от идоли, на които да подражава, от упование и светлина, която да следва. За радост на неговите съвременници и поколенията след тях Гунди е именно такъв. Ако днес той бе жив, всички щяхме да черпим от неподправената му доброта, но съдбата реши друго.”

Това пише на сайта на Левски за Гунди днес.

Не е вярно само в последната си част. Ако той беше жив днес, щяхме да сме го претопили в това, в което превърнахме футбола и ежедневието си.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията