Точка на пречупване

На връщане от Брайтън за Манчестър едва ли е било весело.

Да, ясно е, че в слушалките на играчите са звучали познатите модерни мелодии, летяли са SMS-и от мобилните телефони и "идва следващият мач" е бил водещ слоган - поне за пред медиите в микс зоната.

Някой от водещите "шегаджии" в клуба може дори да са "дабнали" тайничко в самолета, ей така, за някоя снимка.

Юнайтед не гледа с оптимизъм към следващия мач, както би трябвало да е в един голям клуб. Първо трябва да разреши големи вътрешни проблеми, преди да се говори за тези на терена.

Една загуба не е краят на света, разбира се. Но може да е началото на много сложен сезон за клуба.

Изпълнителният директор Ед Уудуърд е влязъл в съблекалнята след мача в Брайтън, загубен с 2:3, пише разполагалият със свидетел там и близък до клуба в. "Манчестър ивнинг нюз". Правил го редовно, обикновено обаче на домакинства и след победи. И винаги - за разговор с играчите, но най-вече с мениджъра.

Сега Уудуърд излязъл след само 5-6 минути и не изчакал Жозе Моуриньо, който по това време давал задължителните интервюта на BBC и Sky Sports.

Да го тълкуваме имаме пълна свобода, но е очевидно, че доста взаимоотношения в клуба са разрушени или поне напукани. Моуриньо е човек, който рядко минава "усмихнат през офиса, кимайки на останалите". По-скоро е известен като някой, който разхвърля ръчни гранати и създава конфликти, но - в името на крайната цел. И често я постига по неговия си начин.

В Юнайтед обаче изглежда няколко ситуации са близо или минаха точката на пречупване. Защото не е възможно да има толкова много дим - информации, слухове и анализи по темата - без да има огън.

Масово пръстите на обвиненията сочат Жозе като причина за проблемите на отбора. Той подава негативни сигнали, той е инициатор на дефанзивен футбол, играчите му нямат свобода, пак той е в основата на нарушените взаимовръзки нагоре, над него.

Но всъщност само Моу ли е виновен?

От миналия сезон личи, че неговите отношения с някои играчи не са розови, конкретни и лични нападки от мениджър към своите играчи бяха всекидневие. Освен съдържанието което буквално имаха, те бяха и сигнали към клуба. "Не сме достатъчно добри да се състезаваме, липсва класа на някои позиции, имаме проблем". Алармата на Жозе звънеше, но в запушени уши.

Или, както гласи друга теза - бяха подминати тези сигнали.

Уудуърд бил на мнение, че Жозе е похарчил достатъчно пари, за да иска нови и нови попълнения всяко лято. Според каква финансова логика, не е ясно.

Юнайтед от 15 години е №1 или №2 в света (сменят си местата с Реал) по приходи/оборот/печалба от футбола. Колосална фабрика за пари.

И когато мениджър от калибъра на Жозе поиска централен защитник и атакуващ халф, те трябва да му бъдат осигурени. Едва ли ги иска, защото има две празни места в съблекалнята отляво на пейката до него и селфитата не се получават симетрични. Или няма кой да си "дабва" с Погба.