За да имаме футбол трябват треньори

Левски на Станимир Стоилов бе отбор без големи звезди. Привлечени за не много пари чужденци като Игор Томашич и Седрик Бардон, с опитния ветеран Даниел Боримиров, с работливи играчи като Ричард, Топузаков и Букарев, с таланти като Домовчийски.

Със сигурност – нищо, което да изуми света като индивидуални качества.

Но с този отбор Стоилов стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА. И игра в групите на Шампионската лига. Този тим имаше стил, подаваше си топката умело,  атакуваше умно и се защитаваше добре.

Кога след това сте видяли български отбор да се представя по подобен начин – впечатляващо тактически, в европейските турнири.

Да, ще кажете – но вижте Лудогорец!

Разград обаче е друга бира. Без да се обиждат треньорите в последните 4 години там, но с такъв подбор на играчи не е толкова трудно да направиш силни серии у нас, да победиш Партизан или Слован – отбори с история, но във видима криза, както и с малко късмет да биеш Стяуа или Базел.

Лудогорец събра класа, което Левски преди 9-10 години нямаше.

Но е видно, че треньорската работа у нас буксува. Не прогресира. Едни и същи треньори се въртят в пространството, а отборите им са безлични, безстилови, борещи се за точици и абсолютно несъстоятелни в Европа.

Донякъде изключение прави Никола Спасов, чийто Черно море и преди години срещу ПСВ, а и в мача срещу Динамо (Минск) преди няколко дни, показа лице.

Явно този треньор умее поне да извлича максимума от отборите си, ако не е някакъв изяшен тактик в крак с модерните тенденции и схеми.

Гледаш обаче мач от „А” група и се маеш – играта върви бавно, топката едва подскача между краката на играчите. Няма подредба, няма стратегия.

И това не е просто критика, хвърлена, за да има някаква такава. Доказателство са безумните голове, които се вкарват по терените ни.

Взимаме за пример петъчния мач Славия – Локо (Пд).

Три хубави гола за домакините... от които всеки нормален треньор по света би побелял.

Центрирания в малкото наказателно поле, на които няма противодействие. Намеси на защитата, която допуска свободни хора да спират топката, да стрелят без съпротива...

И това не при бързите пасове на Юнайтед или Барса, а при лежерната игра на потъналата в лятната мараня Славия.

Но няма защо да се чудим – през седмицата трите ни отбора в Европа допуснаха също точно три гола общо.

И трите – скандални, ако се случат в нормално първенство.

Лудогорец инкасира след центриране от корнер, при което в малкото наказателно поле нямаше бранител. Да ти вкарат от 1 метър двама играчи на съперника, при статично положение...

Берое бе надигран елементарно на задната греда (не за първи път в мача, но този път фатално). А за Черно море и Спасов, които разчитат много на статични положения, допуснатото попадение на Динамо е направо грях – от корнер, доста балонно центриране около точката на дузпата и оставен непокрит най-високия играч на съперника.

Детайли, които говорят, че у нас тактиката, треньорската работа и подготовката на отборите са на ниво, далеч от нормалното. Ако ви се струва твърде критично, пуснете си да гледате днес Ботев и Левски. Те дори не са и европейски участници...