В Унгария стана интересно състезание, но не и велико

Гран при на Унгария във Формула 1 в неделя получи поредица силни епитети: „магическо и фантастично състезание”, „велика надпревара” и т.н. Може да се окаже в малцинство, но не съм съгласен с това. Да, състезанието беше изпълнено със събития и беше интересно. Но велика надпревара: по-скоро не.

Трябва да признаем, че ентусиазма на зрителите и тв коментаторите беше предизвикан от това, че най-после спечели някой друг, а не Mercedes. И когато победата е за Ferrari, то това винаги се отразява добре.

А още по-хубавото е, че Себастиан Фетел си заслужи победата, а не я наследи в хода на надпреварата. Такива състезания се отразяват добре на Формула 1, в това няма спор.

Но е трудно да наредим това надбягване сред класическите състезания, оформили облика на съвременната Формула 1.

Да не забравяме и факта, че стюардите раздадоха девет наказания за пилотиране, което не се вмества в правилата и разследваха още доста инциденти, а на моменти отделни места от трасето бяха покрити с парченца фиброкарбон, останал на асфалта при удар или неочаквана авария.

Така че, тук става въпрос повече за състезание, което ще остане в историята с поредицата инциденти, а не толкова с демонстрацията на умения и талант от страна на пилотите. Имаше и такива, но не бяха толкова много.

Частично това се дължи и на самата писта. Когато „Хунгароринг” се появи в календара на Формула 1 през 1986 година, мнозина не я харесаха защото тя е тясна, бавна и прашна. Фактът, че сега това трасе попада сред класиките във Формула 1 е показателен за нивото на новите писти – календарът се напълни с безлични и скучни трасета.

И в същото време, писта, на която има едно място за изпреварване, не може да се поставя на едно ниво с двете трасета, на които ще са следващите стартове: „Спа” и „Монца”.

Най-важният фактор от изминалия уикенд бяха силните емоции, свързани с влиянието, което оказа върху Формула 1 смъртта и погребението на Жул Бианки. Пилотите и тимовете почетоха на „Хунгароринг” по възможно най-добрия начин Жул и тези им усилия заслужават нашето уважение. Особено, когато става въпрос за бившия тим на Бинаки – Manor.

Естествено, ако пилотите се бяха събрали по-рано през деня, за да пометат паметта на Бианки, това щеше да им се отрази по-добре в хода на състезанието. Защото те нямаше как да се скрият от силните емоции и Кристиан Хорнър призна, че Даниил Квят е бил повлиян от това, че всички пилоти почетоха Жул. Имаше и други пилоти, на които това се отрази на карането им.

Не искам да мисля, че тази въздействаща церемония беше насрочена да започне 15 минути преди старта заради медиите.

Знам, че времената днес са други, но чувства като мъка и загуба на любим човек не са се променили от десетилетия, особено когато трагедията е ударила толкова близо до теб. Сигурен съм, че самите пилоти биха искали тази церемония да беше проведена по-рано, не точно преди състезанието.

Всичко това, включително и емоциите на пилотите, допринесе за това Гран при на Унгария да се превърне в състезание, което ни поднесе драми на пистата и поредица от интересни събития. Да, струваше си да се гледа, но в никакъв случай не можем да го наречем „велика надпревара”.