Проблемът в Разград не е само треньорът

Бруно Рибейро е история за Разград. Не съвсем.

Още не е разтрогнал и затова никой в Лудогорец не обявява Едуард Ераносян като старши. Еду е само треньор официално.

Стартът на сезона в Лудогорец е меко казано кошмарен. Виновникът бе Рибейро. Слаб, некомпентен, физкултурник – всички тези определения португалецът чу за себе си.

Заради него Разград изпусна онези умопомрачителни 12 милиона евро, които Астана взе благодарение на Станимир Стоилов от УЕФА и Шампионската лига.

Дойде Ераносян и победите заваляха. До петък вечер бяха две.

Макар че нито един от успехите на етническия арменец да не бе особено красив и убедителн, заговори се, че Лудогорец си е седнал на мястото. Разбирай първото.

И че петата шампионска титла е въпрос на няколкото необходими за това месеци. Но дойде Славия.

Добрата стара Славия, която много по-често се бори за оцеляването си, отколкото за призовите места. Проблемът не е в 113-годишната история, а във философията на упrавление.

И ако „белите” играха своя практичен и затворен футбол, то при 1:1 в петъчната вечер Лудогорец отново показа сиво лице.

Много различно от онова, с което привличаше неутралните фенове в Лига Европа и Шампионската лига.

Натаниел и Сисиньо по двата фланга на защитата. Препелица в центъра на терена. Кешерю в атаката.

Тези четирима футболисти струват над 5 милиона евро.

За цялото властване на Венци Стефанов в Славия клубът не е купил играчи и за половината пари.

Останалите в Лудогорец бяха стари муцуни, но от тях само трима са постоянни величини в състава – Козмин Моци (все пак има трибуна на негово име), Светослав Дяков и Марселиньо.

Най-накрая титулярно място получи Михаил Александров, играл този сезон повече във втория отбор в „Б” група.

В защитата бе предпочетен Георги Терзиев пред Александър Александров – двама национали, които знаят, че единият винаги е вън.