Как Арсенал почти стана Недосегаем далеч преди Венгер

Те почти станаха Недосегаеми.

През пролетта на 1991-ва изглеждаше, сякаш Арсенал ще стори немислимото и ще спечели невероятно коравата Първа дивизия на Англия без загуба.

За последно го бе правил Престън Норт Енд, но цели 102 години по-рано!

В края на сезона те бяха обявени за "Крепостта на Джордж Греъм" - допуснаха само 18 гола в 38 мача, като запазиха 23 пъти мрежата си суха.

И това, при условие, че в цели 4 месеца през сезона Арсенал бе без своя капитан Тони Адамс, който влезе в затвора за шофиране в нетрезво състояние (не за първи път).

През февруари изглеждаше, че няма кой да ги бие.

Любимото на Греъм 1:0 се повтори пет пъти през сезона, като агитката неизменно запяваше след първия гол във вратата на съперника "Един на нула за Арсенал".

И се знаеше - нататък или нещата остават така и се блъскаш в стената, или най-много лидерът да ти вкара втори...

Но дойде 2 февруари и Арсенал трябваше да гостува на Челси на стария стадион "Стамфорд Бридж", който като вид се различаваше коренно от днешната арена на богатия и вече елитен "син" отбор.

Тимът на Греъм не бе печелил на терена на този лондонски съперник от 1974-а, въпреки че обикновено се бореше в първите места, а Челси често - да не изпадне.