Който го може, го може

Още веднъж дойде време за завръщане в ЦСКА. И то какво! Младенов смени Пламен Марков през април, когато битката за титлата бе загубена. За да направи една впечатляваща селекция, която в сезон 2007/2008 година не загуби нито един мач в „А” група и евротурнирите.

Единственото поражение бе отпадане за купата на България от Локомотив (Пд). След радостта от толкова силния си отбор „червените” фенове заплакаха заради лупингите на Александър Томов, който за първи път остави ЦСКА без лиценз.

Ситуацията на „Българска армия” плюс разпродажбата на звездите принуди Младенов отново да погледне зад граница. Този път предизвикателството се оказа още по-странно – Ал Ахли (Джеда).

Отборът от Саудитска Арабия бе изпаднал в криза и търсеше варианти за връщане на стара слава. Намери ги – в лицето на Стойчо Младенов. Най-неочаквано Ал Ахли спечели Купата на Персийския залив – един от най-стойностните турнири в Азия. Завърши на трето място в първенството на Саудитска Арабия, което означава класиране за азиатската Шампионска лига.

На следващия сезон Младнов опита да възроди още един тим в страната – Ал Етифак. Но напусна след само три месеца – един от малкото неуспешни престои в кариерата му. Тогава дойде ред и на първото египетско приключение.

Повика го никому неизвестният ЕНППИ. Клуб с няколкогодишна история и никакви успехи. С отбора от Кайро Младенов успя да стигне до пето място в класирането, а най-големият успех бе победа над гранда Земалек.

Класира се за втория по сила международен турнир в Африка, а журналистите в страната го избраха за най-добър треньор на сезона. Заради войната край пирамидите Младенов бе принуден да се върне в България и да чака новото завръщане в ЦСКА.

Работата със собствениците на „Титан” е била кошмар за всеки треньор. Но от четвърто място в „А” група и с един от най-смешните състави на ЦСКА Младенов стигна до прословутия финален дуел срещу Лудогорец в Разград, загубен с 0:1.

За „червените” играеха хора с меко казано скромни възможности като Николай Дюлгеров, Коста Янев, Пламен Крачунов, Костадин Стоянов, Петър Стоянов, неидентифицираният като възраст Нджонго Присо, Ангел Грънчов и един единствен класен футболист в лицето на Жуниор Мораес. Въпреки това ЦСКА стигна до финалния мач, удари три греди и пусна един гол от фаул.

След загубения шампионски дуел в Разград отборът бе почти разпуснат, първите мачове на следващия сезон се играеха с 12-13 картотекирани. И въпреки това ЦСКА се движеше добре в битката за първите места. Победи и Левски, с което започна личната серия на Младенов от 7 поредни шампионатни успеха в „А” група.

След дисциплинарното си уволнение на Нова година Екзекутора се върна на следващото лято с Александър Томов. Две години ЦСКА дразнеше до последно Лудогорец, но нямаше нито финансови, нито спортно-технически, нито организационни сили да спре машината от Разград.

Срещу нея се изправяше само инатът на Стойчо. Той дразнеше „орела” с думи „очи в очи” и добра игра на ЦСКА. Факт е – нито веднъжне успя да победи Лудогорец в шампионатен мач.

Накрая почти насилствено Младенов бе принуден отново да си тръгне от ЦСКА, а това се оказа отлично за него – не бе част от кошмарното лято на „Армията”.

Странно доста фенове на „червените” не оценяват треньорските заслуги на Екзекутора през толкова много месеци на пейката, започнали в далечната 1996-а и минали през три шампионски титли и 7 поредни победи над Левски.

Искат „доброжелателите” или не, Стойчо Младенов е оставил ярка следа не само с двата гола срещу Ливърпул. И ако е взимал висока заплата, то тя е била адекватна за работата му.

Сега думата обаче е за Ал Итихад (Александрия). Там Стойчо Младенов започна ударно. С отбор, който току-що се е спасил от изпадане. Интересно е до къде ще стигне. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Казват го не само мъдрите хора. Фактите са на лице – Стойчо Младенов е на любимото си място. Първото.