В очакване на гениите Ицо, Диего, Джика...

Бяха години, когато да гледаш мач на Марадона у нас си беше като Нова година.

Някой двубой от евротурнирите на Наполи (обикновено по сръбската, ако антената успее да улови сигнала), или пък от световното на Аржентина...

Да видиш как геният с ръкавици на ръцете и измръзнали крака и лице тича из калния терен на "Лужники", опитвайки да пробие желязната защита на Спартак (Москва) - това беше по съветския канал, апропо - си беше парченце история.

Разказвахме си за тези мачове със седмици.

Христо Стоичков - нашият български гений в семейството на най-големите в играта, имаше по-голям късмет.

Той изживя златните си години в Барса и националния точно с навлизането на сателитната телевизия, мачонете на дриймтима на Кройф почти всяка седмица се предаваха поне по немския канал DSF, та гледахме какви ги върши.

Левачка - също като Диего. Голове, култ, характер като вулкан...

Имаше и още един гениален левичар тогава - Джика Хаджи, който можеше да се разхожда цял мач по терена с ръце на кръста, но решеше ли, да вкара и от центъра. Защо не - ей така, за шоуто!

Тези тримата, които творяха чудеса и спечелиха милиони сърца с качества, характер, различност и лудост, ще се съберат през май догодина в София.