Отборът на ГДР, който отказа да умре

Общо 22-ма футболисти отказват повиквателната под различен предлог -

няколко твърдят, че са контузени, четирима откровено заявяват, че не виждат смисъл от мача, един твърди, че няма паспорт, а друг, че повече не се смята за гражданин на ГДР.

Голямото изключение е Матиас Замер.

23-годишен тогава, играч на Щутгарт и опитен вече национал, пристига за лагер-сбора, но след като вижда, че няма нито една от звездите, решава да си тръгне. Същата вечер обаче не намира подходящ полет. По-късно споделя, че това е било истински късмет, че е останал за мача...

ГДР събира 14 човека. Двама от тях вратари. Трима дебютанти.

По време на химна на лицата на източногерманците се чете увереност, въпреки че цялата ситуация е доста странна.

Рьослер участва в атаката за първия гол, а негов автор е капитанът по неволя Замер. "Всичко го уважаваха, а в този ден той беше страхотен", казва Рьослер за Матиас, който бележи и втория за крайното 2:0.

Когато победата е сигурна, наставникът на ГДР пуска вратаря Йенс Адлер, който прави дебют и бенефис за националния отбор, но дори не успява да докосне топката.

"Единственото ми съжаление е, че не си запазих фланелката. Размених я с техния №5, ако не се лъжа. Трябваше да я запазя", ядосва се Рьослер.

Трима от тези, които играят срещу Белгия, по-късно стават национали и на обединена Германия, а Замер изиграва над 50 мача за Бундестима.

Кариерата на Рьослер на национално ниво приключва с този двубой в Брюксел - просто конкуренцията между играчите от двата бивши лагера е огромна.

Все пак той се радва на кариера в Буднеслигата и Висшата лига с екипа на Манчестър Сити.

И за край.

ФРГ и ГДР трябва да изиграят още един мач, който да ознаменува обединението, през ноември 1990-а, но едно трагично събитие го отменя.

Фен е прострелян от полицай по време на мач в Лайпциг няколко седмици по-рано, след което се регистрират множество инциденти по стадионите и от съображения за сигурност двубоят е отменен.

Така победата с 2:0 над Белгия, в която ГДР събира група от 14 играчи, излиза с необичаен капитан и вечно благодарен вратар, е лебедовата песен на източногерманците, които отказват да умрат. Макар и само за един мач...