Отборът на ГДР, който отказа да умре

Но по ирония на съдбата, Източна Германия притежава най-силния си отбор точно преди обединението.

ГДР се нуждае само от равенство срещу Австрия, за да се класира за Мондиал 1990 и точно тогава рухва Берлинската стена.

Пред играчите от страната се отваря възможност да поемат на запад и да се докоснат до големите пари, които вече получават техните колеги от бившата ФРГ.

"Бяхме на лагер, а около мен беше пълно с мениджъри. Всички момчета се тълпяха около телефоните, за да уредят бъдещето си. Никой не бе в състояние да се фокусира", казва Рьослер.

Един от скаутите на клуб от Бундеслигата се дегизира като фотограф и достига до скамейката на източногерманците по време на квалификацията с Австрия във Виена.

Домакините побеждават лесно, но повечето от националите на ГДР са доволни, тъй като са спазарени за нови отбори още на австрийска земя.

През февруари 1990-а името на страната присъства на жребия за квалификациите за Евро 1992, въпреки че е ясно, че няма как да участва. Така двубоят с Белгия от официален се превръща в приятелски.

Водещи футболисти се отказват, защото не искат да рискуват да се контузят в мач, който няма да им донесе нищо, но Рьослер, който е още в източногерманската Оберлига, вижда друга възможност.

"Знаехме, че ще има много хора, които ще гледат този мач, както и много мениджъри и скаути. Пред мен изобщо не стоеше въпросът дали да играя или да не играя. В началото май се събрахме само десетина играчи и през час чувахме, че този или онзи няма да дойде."