Къде изчезнаха играещите треньори?

Кевин Нолън получи работата.

Позира с шалчето на Лейтън Ориент на 21 януари и поведе като играещ мениджър тима от Лига 2 на английския футбол.

На 33 години на Нолън още му се играе.

Та във втория му мач се пусна като смяна в 79-ата минута и допринесе за победата над Нюпорт с 1:0.

Първият му двубой бе спечелен с 2:0 над Уикъмб.

Изобщо - Нолън започна ударно.

Но той е единственият играещ мениджър в четирите дивизии на английския футбол.

А имаше толкова много, и то успешни, не само по британските терени през годините.

Първият голям сред тях бе Кени Далглиш в Ливърпул през 80-те.

През 1985-а, ден след трагедията на "Хейзел", тогавашният шеф на Ливърпул Питър Робинсън го вика и му казва: "Кени, Джо Фейгън напуска.

Искаме ти да поемеш нещата като останеш и играч".

Далглиш се колебае, но получава пълната подкрепа на хората от щаба - Рони Моран, Рой Евънс, както и на играчите.

"Фил Нийл няколко пъти ме нарече "Кени" в съблекалнята.

Дръпнах го настрани и му казах: "Викай ми "шефе" пред останалите."

Той се съгласи. Аз бях шефът и всички трябваше да го знаят."

Далглиш печели три титли и две купи на ФА преди да се оттегли през 1991 г.

Питър Рийд опита в Манчестър Сити, Глен Ходъл в Челси, а в този клуб назначиха трима поредни играещи мениджъри за 6 години.

След Ходъл го направиха Рууд Гулит и Джанлука Виали.

Каква е спецификата на работата?

Трудно е да си играч и мениджър едновременно.

Отношенията се променят, като отборът се чуди как точно да гледа на теб.

Да не говорим, че нямаш никакво време за почивка.

Между мачовете, когато останалите са по домовете или на кино, ресторант или просто играят билярд, ти си на стадиона и работиш.

С промяната на футбола към времена на видеоизследване на всеки детайл, супер подготовка, модерни методи, мениджърите са ангажирани по 9-10 часа на ден.

Няма кога да тренират наравно с отбора и да поддържат фитнес режим на играчи.

Петима успешни играещи треньори:

Адолфо Педернера (Лос Милионариос, 195-53 г.)

Един от най-добрите играчи в Южна Америка по онова време, аржентинецът печели три поредни титли на Колумбия с отбора, като е едновременно и треньор, и голмайстор.

Греъм Сунес (Рейнджърс, 1986-91 г.)

Три титли и три купи, като доминацията на отбора му бе подплътена с играчи като Крис Уудс, Тери Бъчър, Тревър Стивън и Рей Уилкинс - английски внос.

Гордън Стракън (Ковънтри, 1996-97 г.)

На 40 години той още влизаше за по някоя минута във Висшата лига и помогна за чудотворното спасение на Ковънтри в последния ден от сезона, когато отборът бе отписан като сигурен отпадащ.

Глен Ходъл (Суиндън и Челси, 1991-95 г.)

Изведе Суиндън до Висшата лига, а в следващия сезон пое Челси в същата роля, спечели Купата на ФА и изведе тима до европейските турнири.

Денис Уайз (Милуол, 2003-05 г.)

През 2004-а стигна финал за Купата на ФА, загубен от Манчестър Юнайтед, като Милуол стана първият тим от 1992 г. да го направи без да е член на Висшата лига.

Тимът игра и в евротурнирите за първи път в историята си.