От всяка "Златна топка" треньор не става

През този сезон две треньорски назначение ни накараха да повдигнем вежди с почуда, но и да гледаме с интерес събитията около Валенсия и Реал.

Гари Невил - анализатор в тв студиото на Sky, стана треньор на тима от "Местая".

Зинедин Зидан, големият Зизу, пое Реал.

Един добър играч и един от великите, влязоха в другата фаза на футбола.

Такава трансформация никога не е лесна.

Историята показва, че големите играчи трудно пренасят огромния си талант и лидерски качества в треньорския занаят.

Причините са много, като една от тях вероятно е, че е трудно с егото си на звезда от терена да опитваш да бъдеш дипломатичен и търпелив с играчи, които не са на твоето ниво.

Именно в това е изкуството.

От последните 20 носители на "Златната топка" на 20-и век доста опитаха да бъдат наставници.

Кале Румениге бързо разбра, че призванието му е другаде, и заработи на високите етажи в Байерн.

Днес е бос на клуба.

Мишел Платини води Франция в няколко квалификационни мача до Евро 1992, а след провала там се отказа от тази професия.

Рууд Гулит бе начело на Челси, Нюкасъл, Фейенорд, ЛА Галакси и чеченския Терек...

Но никъде не успя да спечели уважение, каквото имаше на терена.

Марко ван Бастен бе селекционер на Холандия, води и клубни тимове.

Спрягаха го и като потенциален наставник на Милан един ден.

Но проблеми със сърцето го извадиха от стреса на треньорството.