Йън Ръш: Стоичков е легенда, идвам за мача му в София

- Юрген Клоп ли е човекът да го стори? Какво донесе той в Ливърпул?

- Много мениджъри се опитаха, но не успяха да вземат титлата.

Юрген дойде подготвен, знае какво да очаква...Той каза - три или четири години ще му трябват.

Това е реалистична цел.

Донесе много позитивизъм, винаги се усмихва, гори в играта и както се казва "рита топката" с играчите.

Той накара и отбора, и феновете да се наслаждават на играта.

А ако не правиш нещо с удоволствие, не го правиш качествено.

И днес определено се усеща разликата в настроението с Клоп.

- Вкарахте над 400 гола за клубните и националния си тимове. Ще откроите ли три най-специални?

- Нямам такива, моята работа бе да вкарвам

Всеки ми носеше удоволствие.

Е, добре де, има един за Уелс... С него бихме Германия, а те бяха световен шампион за 1990-а, само месеци по-рано.

Победихме ги с 1:0 в Кардиф, аз имах честта и привилегията да вкарам гола.

Това е най-великият мач в историята на Уелс, горд съм от онази нощ, атмосферата бе велика.

За Ливърпул... Трябва да посоча мача с Евертън, беше през 1986-а във финала за Купата на Англия.

Всяко дете, както мен навремето, мечтаеше за този двубой и да вкара гол в него.

Днес нещата са различни, финалът в Шампионска лига е големият мач за младите фенове.

А по мое време това бе финалът на "Уембли".

Аз гледах като дете финалите и после отивах в двора на къщата ни. И там повтарях головете, представях си, че аз съм героят на мача.

В Ливърпул печелехме всичко, бяхме европейски шампиони, триумфирахме с титлата на Англия, с Купата на лигата...

Но не успявахме да спечелим Купата на Футболната асоциация.

Но през 1986-а мечтата ми се сбъдна, и то в мърсисайдско дерби на финала. Губехме с 0:1 на почивката, Гари Линекер бе вкарал за Евертън.

Аз обаче нанизах два гола и обърнахме мача.

И в този ден моята мечта се сбъдна.

- Вие сте фен на Евертън от дете. Какво е чувството да вкараш рекорден брой голове в дербито – двайсет и пет точно на този съперник?

- Странно е... Аз бях голям фен на Евертън като дете.

Играех в Честър Сити, когато Евертън прати скаут да ме гледа. И той каза, че не съм достатъчно добър.

Три месеца по-късно подписах с Ливърпул. И се заех да им покажа какво са изпуснали.

Винаги вкарвах голове срещу тях.

Най-добрите ми приятели от уелския национален тим и от Честър играеха за Евертън.

С Кевин Ратклиф сме заедно от ученици, а той стана капитан на "сините", когато аз играех в Ливърпул.

Невил Саутъл бе друг такъв ас на съперника.

Вкарвах им във всеки мач. Това бе уникално усещане!