Йън Ръш: Стоичков е легенда, идвам за мача му в София

- Какво бяха за английски отбор в онези годините пътуванията в Източна Европа?

- Ново изживяване бяха.

Различно за един млад играч. Опитните футболисти опитваха да ни дават съвети.

Треньорът Боб Пейсли например не ни разрешаваше да пием водата в хотелите.

Страхуваше се какво има в нея.

Не ядяхме и храната, въпреки че имахме нужда от нея за мачовете.

Тези неща правеха разликата.

Да, източноевропейските отбори бяха силни, а и се възползваха максимално от предимството си.

- И с Уелс идвахте, бихме ви 3:1.

- Да, да така е... Да си призная, вашият отбор бе по-добър технически.

Освен това аз имах опит от пътуванията с Ливърпул, както и още няколко асове в уелския тим - също.

Но повечето не бяха играли на такова ниво срещу толкова силни футболисти, каквито имахте.

- А помните ли световното от САЩ през 1994-а?

- Да, стигнахте до полуфиналите. Помня Стоичков, няма как.

Той бе една от световните звезди.

Пасовете му, ударите му... Един от най-добрите с ляв крак в историята.

- Уелс дълго не се бе класирал на голямо първенство, но ето, че сега сте на Евро 2016...

- Последното ни класиране беше през 1958-а, когато великият Джон Чарлс играе за Уелс.

Тогава Бразилия ни побеждава на четвъртфинал, като победния гол вкарва един тийнейджър. Казва се Пеле!

Е, днес имаме отбор с две звезди от световна класа.

Както и солидна защита и организация на играта. Имаме отлична статистика в отбрана.

Пазим добре вратата и знаем, че Гарет Бейл и Аарън Рамзи могат да ни донесат победата.

Сега имаме добри млади играчи...

Системата ни, която започнахме да градим преди седем години, вече дава резултати с добри таланти в първия тим.

- Вие бяхте в Ливърпул, когато се случиха две от най-големите трагедии в историята на футбола - "Хейзел" и "Хилзбъро". Мнозина смятат, че те са причината клубът никога повече да не е с онзи статут на доминант, който има дотогава. Какво мислите?

- Може би, донякъде е така. След нещата, които се случиха тогава, футболът остава на заден план.

Тук важни бяха семействата, които загубиха хора. Те отидоха на мачове, а не се върнаха...

Футболът е за забавление, а не да загиват хора в него. Ливърпул като град изживя тежко "Хилзбъро".

Феновете и на двата отбора се обединиха и заедно преживяха трагедията.

"Хейзел" също имаше огромен ефект не само върху Ливърпул, но и върху всички английски отбори.

Защото не играха в Европа, а бяха дяволски добри.

Според мен тогава Ливърпул и Евертън бяха най-силните два отбора на континента!

Но петгодишната забрана се отрази и на тях, и на всички останали. Преди нея Ливърпул, Нотингам Форест, Астън Вила печелеха трофея постоянно.

Английските отбори бяха най-добрите.

И определено им отне няколко години след забраната да се върнат на ниво в голямата игра.

- Преминахте в Ювентус за една година, трудна ли беше тази стъпка?

- Да, трудно беше.

Аз вкарах 14 гола в онзи сезон в Италия и мисля, че се справих добре.

Феновете на Юве бяха страхотни и много ме подкрепяха.

Проблемът бе, че стилът бе твърде дефанзивен. Различен от този на Ливърпул.

В Италия се играеше друг футбол, повеждаш с 1:0 и това е. Отидох при треньора и говорих с него.

Той ми обясни - по-лесно е да адаптираш един човек към 10, а не обратното.

Но аз не се забавлявах, не изпитвах удоволствие. А ако не играеш с удоволствие, не се получава.

Страната ми харесваше, феновете също. Но не ми допадаше футбола.

И не правех това, което правя добре.

Можех да играя и втори сезон в Ювентус, а имах и доста други варианти.

Можех да отида в Байерн, Барселона или Рома, например.

Но когато разбрах, че Ливърпул иска да ме върне, не се поколебах.

Хората ме обичат тук, а и знаех, че отново ще се наслаждавам на футбола.

Но да ви призная - в Италия научих много, наистина много за играта.

Отидох там като добър голаджия, а се върнах доста по-завършен играч.