Голям страх в малкия град

Ако сте жертвали два часа от петъчната си вечер за мач от българското първенство, не съжалявайте.

Лудогорец и Черно море се постараха да поиграят надъхано и оспорвано (2:1 за шампионите).

Може да се каже дори, че имаше какво да се види - първият гол на Разград си плачеше за по-голяма сцена от тази, на която бе вкаран.

Но всъщност, за какво бе този мач?

Лудогорец отдавна си е осигурил титлата. 14 точки аванс пред Левски, което му позволява да мине финалната линия дори на един крак.

Или с вързани очи.

Черно море, който продължава да няма победа цяла пролет, не може да изпадне и да стигне до Европа.

Една приятна петъчна полутренировка.

Остава да виси обаче въпросът - защо и в такъв мач се стига до ситуации, които са доста конфузни за съдиите?

Владимир Вълков, рефер с 15-ина мача в "А" група, обърка тотално нещата, когато трябваше да посочи точката за дузпа в полза на гостите.

Тя си беше явна - извадена встрани от тялото ръка, която спира удар, насочен в рамката на вратата.

Вълков обаче не свири.

50-ина минути по-късно не се поколеба в далеч не толкова явна ситуация да посочи точката, за да вкара от дузпа Лудогорец победния си гол.

И какво, Вълков е фен на Разград ли?

Не, просто си беше глътнал граматиката (за щастие не свирката, че е опасно за живота), както се случва всеки път, като чуе за Лудогорец.

След един мач с Локо (Сф) на същия стадион преди 3 години го извадиха за неопределено време от съдийството.

Тогава Вълков се уплаши от внушителния като габарити Светослав Дяков, който направи около 4 нарушения на ръба на жълтия и червения картон за първите 25 минути.

Но не бе изгонен и после домакините биха убедително.

Та Вълков, както и Петров, Иванов, Димитров или както иска да се казва един български съдия, знае как се свири в Разград.

Респектът към силните на деня в нашия футбол е едно от големите заболявания.

ЦСКА и Левски като грандове често са получавали реверанси, но от над десетилетие нещата се промениха.

Славия във втората половина на 90-те, Локомотив (Пд) в началото на века, Литекс за доста дълъг период и сега Лудогорец, се радват на голямо страхопочитание от гилдията на реферите.

Дали заради босовете им - хора от света на силните мъже, дали заради подсъзнателно или съзнателно усещане, че "ако сгафиш може да те замразят"...?

Наистина е удивително как при ясно първенство продължаваме да гледаме такива евтини реверанси.

И ако някой си мисли, че това е маловажно, нека пак да анализира.

Било само мач с Черно море, било никаква ситуация, стига сме гледали съдиите...

Не - напротив. Проблемът е в главите.

И на реферите, и на хората, които ги тъпчат в ъгъла и ги карат да треперят дори на такива мачове.

С такова мислене футбол не се прави.

Да не говорим за Висша лига или както там искаме да реформираме и реконструираме първенството си.