Светът на Меси
Геният говори за себе си пред американското списание Sports Illustrated
Лионел Меси се изповяда пред списание Sports Illustrated дни преди да започне Копа Америка именно в Щатите.
Най-добрият футболист в света говори за страната домакин на турнира, но и за своята кариера, идолите и плановете.
Както и за това как минава един обикновен ден на татко Лео...
Leo & Thiago Messi pic.twitter.com/JcY8HqtNGS
— This is Sport (@RealPassionBall) 19 May 2016
"Щатите винаги са ме възхищавали.
Аз израснах в Росарио, който е вторият най-голям град в Аржентина.
Живея в Барселона, откакто навърших 13 години.
Но когато дойда в САЩ, винаги съм поразен.
Как живеят хората, какво имат, пространствата, градовете... Невероятно е.
Стадионите са изключителни, огромни.
Не мога да си представя по-добро място за Копа Америка.
Играл съм няколко мача в Щатите с Аржентина и Барселона, но никога в официални двубои.
Страната ми не е печелила трофей от 1993-а и трябва да поправим това.
В първия ни мач срещаме Чили, което е повторение на финала от миналата година.
Докато сме в Калифорния, ще мислим основно за футбол.
Но се надявам да се видя и със Стеф Къри, дано имам късмет.
Той е магьосник.
Всички обожават това, което прави с топката - феновете, съперниците, съотборниците.
Ние сме подобни - с ниския си ръст, със стила ни на игра.
Той ми прати своя фланелка през декември, а аз му пратих една моя, също с автограф.
Ако гледате една негова разгрявка преди мач, ви става ясно каква специална връзка има с топката.
Главата и тялото му винаги са на една вълна с топката. Това опитвам да постигам и аз.
Като дете топката бе постоянно с мен - от събуждането сутрин до лягането вечер. Спях с нея.
За съжаление времената се менят, децата в Росарио, а и в цяла Южна Америка, вече не могат да играят футбол по улиците по цели нощи заради престъпността.
А онези вечери с приятелите и топката, без треньори, просто с играта на улицата, остават безценни.
Започнах да играя организирано в Клуб Грандоли в Росарио, братята ми Родриго и Матиас също играеха там.
Градът ни е дал на света прекрасни играчи като Габриел Батистута и Фернандо Редондо, треньори като Сесар Луис Меноти и Марсело Биелса...
И като петгодишен, и днес, нищо не може да се сравни с усещането, когато вкараш гол.
Това е щастието.
Аз бях по-малък от останалите като дете.
0 коментара