Eдин тъжен отбор, за който не ни пука и след 2:11

Какво ли е усещането да се прибереш след един ден във въздуха от Япония до дома и да чакаш гилотината след 2:11.

И да пристигнеш в София, където да се окаже, че на никой не му пука.

Новата А група.

Новият и старият ЦСКА.

Оставките и нетръгващите си шефове на Левски.

Фенски спорове, скандали в двата гранда.

И някъде назад, назад в новините - позор с 2:7 от Япония и срам с 0:4 от Дания.

Голяма работа.

Отборът на Ивайло Петев е някъде встрани от централните новини, дори когато бие Ронадло или падне от Оказаки.

Два-три въпроса, два-три стандартни отговора на летището и... толкова.

"Изключително лошо представяне...

Каквото и да кажа ще е маловажно...

Не бе удачно в тоя период на годината да играем... (между другото - съвсем нелогично, защото всички играят контроли)

Обеца на ухото...

Голям шамар беше...

Който има характер, ще бъде в националния отбор...

Не сме световна сила да избираме от 60 футболисти... (абсолютно логично и точно)."

Извадено от думите на Петев на аерогарата.

Сега ще чакаме няколко мнения на хора от Изпълкома - примерно Лечков, Костадинов...

Сираков и Венци Стефанов вече се изказаха.

После ще дойде и самото заседание на ръководния орган, ще се реши, че световните квалификации са твърде скоро и смяна сега няма да е удачна (също съвсем логично) и ще си чакаме мачовете с Люксембург, Франция и Швеция.

Не загубите са най-лошото.

Най-неприятното е, че националният е "равна" новина, предизвиква някое повдигане на рамене и това е.

А безразличието е по-лошо от всяка критика, че и от ругатня даже.

Но на настоящият тим никой не му е виновен - игрите му не могат да запалят и една искричка у запалянковците.

Дори и при загубите.