Да се молим за Уругвай - част II

Ако Оскар Табарес си отиде отново, този път вероятно ще е завинаги

Sportinglife
Sportinglife 09:00 ч., 14 Юни 2016
0
2018
GETTY IMAGES

Имаше и някои позитивни неща в тази иначе тъжничка вечер в Калифорния.

Абел Ернандес вкара в 21-вата минута за 1:0, което бе гол №2500 в историята на Копа Америка.

Първият, преди 100 години, пак бе уругвайски - на Хосе Пиендибене.

Вкарва го на 2 юли 1916-а срещу Чили, а "селесте" печели с 4:0 в Буенос Айрес.

После взима и титлата.

В края на вечерта в Калифорния Уругвай би с 3:0 Ямайка и записа продължение на едно наистина уникално постижение - да печели поне по един мач на Копа Америка!

Това не е правил нито един друг отбор.

Но въпреки победата тимът на Оскар Вашингтон Табарес си тръгва твърде рано от турнира.

И над страната, луда по футбола и горда със своите играчи, надвисва отново сянката на Мондиал 1986.

След него и отпадането на осминафинал (нищо срамно, ако не броим загубата от Дания с 1:6 в групата), заглавието на местния вестник "Диарио де диа" гласеше:

"Да се молим за Уругвай".

Страх за бъдещето, преведено с думи прости.

Тимът, воден от великия Енцо Франческоли, имаше надежди дори за титла на световното преди 30 години, а се провали.

Световното в Мексико тогава бе виждано като големият шанс на онова славно поколение.

Тогава начело на тима застана за първи път енергичният и млад Оскар Табарес, едва 39-годишен.

Той разчерта стратегия за развитие, която обаче се провали - едно класиране на световното през 1990-а с отпадане на осминафинал, след това гледане на три от следващите четири Мондиала по телевизията.

И едно прибиране още след групите - през 2002-ра.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията