Това го може само Англия

Англия го направи както само Англия умее.

Изпусна спечелен мач, пропука се в добавеното време за 1:1 срещу Русия, която не заслужаваше дори половин точка.

Всъщност, с играта в тази вечер в Марсилия, руснаците не заслужават изобщо да са на европейското.

Едва ли ще видим по-слаби 90 минути от който и да е отбор на първенството.

Но Англия си е Англия...

Съставът бе странен и много вежди в журналистическите ложи се повдигнаха при вида на 11 стартови играчи, сред които реално имаше само двама полузащитници - Ерик Дайър (и то преквалифициран преди година от бранител) и Деле Али - човек с шепа мачове за националния тим.

Най-обсъждани бяха имената на Адам Лалана и Рахийм Стърлинг - вторият след невзрачен сезон в Манчестър Сити, а първият - все още будещ съмнения около класата му в Ливърпул.

Но точно Лалана, както и възроденият в ролята на плеймейкър Уейн Руни командваха парада.

Англия започна шеметно и отнесе руснаците, атакувайки по крилата, през центъра, с удари отдалеч, със създадени опасности.

След най-добрите 45 минути на английския тим от поне 2 години, споменът за онази влажна нощ в Манаус се върна.

Срещу Италия на старта на Мондиал 2014, англичаните играха страхотно за 60 минути, след което загубиха с 1:2.

Сега надиграха напълно съперника за 90 минути, вкараха най-накрая гол от пряк свободен чрез Дайър, за да допуснат конфузно изравняване от главата на Василий Березуцки.

Наведените глави след края напомниха Бразилия - тогава Англия отпадна в групата и никой не помни, че игра добре точно срещу Италия и Уругвай, най-силните тимове в карето.

В Марсилия статистиките бяха отново категорични, както и в Манаус - 16:6 удара, 6:2 в рамката, 53:47 процента владеене на топката, игра почти изцяло в полето на съперника.

Но на тази Англия липсва нещо важно - рутината и самочувствието да бъде убиец.

При наличието на толкова талант в атака - Кейн, Варди, Стърлинг, Стъридж, Рашфорд, Руни, няма нападател като Алън Шиърър, който да забие топката и да постави съперника на колене.

Няма и бранител като Тони Адамс, Джон Тери или Фърдинанд, който да сложи главата си и да спаси гола в 92-рата минута.

На тази Англия не и достига още малко, за да е голям отбор.

Всъщност  - поправка.

Това, което липсва, не е никак малко. 

Но основите са здрави, а голямата промяна трябва да дойде от по-гъвкав селекционер, който не се страхува да използва нетрадиционни оръжия, когато те са "горещи".

При 1:0 мачът плачеше за някой директен и безхитростен тип като Варди или Рашфорд, да наелектризира допълнително съотборниците и феновете, да постави руснаците в ситуация да са нащрек за бързината и остротата му.

И играта да остане пред руската врата, а не да се премести пред английската.

Вместо това дойде смяната на Руни с Милнър, убила инерцията и темпото.

Но поне е сиурно - нито един мач на европейското с участието на този тим няма да е скучен.

Емоциите ще минават от единия до другия край на скалата с адреналин.

Въпросът е дали Рой и отборът му ще го направят както обикновено - ще си идат рано и тихо, или този път ще се поучат от грешките си.