Негово величество - сър Ливърпул

Боб Пейсли стана мениджър на този ден преди 42 години. И остава най-успешният в английския футбол

Sportinglife
Sportinglife 16:45 ч., 26 Юли 2016
0
3937
GETTY IMAGES

През 1974-а, дни след спечелената купа на ФА, Шенкли се оттегля и клубът се обръща към дясната му ръка за наследник.

"Ако Ливърпул ме помоли да чистя улиците, с радост ще го свърша. Бих правил всичко за клуба", казва Пейсли с неразбираемия си акцент.

Известен с параноите си при гостувания в Източна Европа, той не разрешава на играчите да пият вода в хотелите. Прави "политически нетолерантни" изказвания, както биха били наречени днес, а всъщност са дълбоко пропити с чувство за хумор.

"За втори път бия германците тук - казва на автобуса след победата над Борусия Мьонхенгладбах през 1977-а в Рим на финала за купата на шампионите. - Предишният беше през 1944-а и влязох в Рим на танк, за да го освободим."

След завръщането в Ливърпул произнася една от малкото си речи, по-дълги от 5 минути. "За 38 години в този клуб, това е най-великият ми ден тук. И, разбира се, това е най-великият ден в историята на Ливърпул".

Това е първата от петте днес купи на шампионите на Европа.

Философията му е проста. Тичане, подаване, никаква мисъл за друго, освен победа.

"Някои отбори ни побеждават и правят обиколки за овации, лежат по терена и празнуват, все едно са спечелили титлата. Миналата година Бърнли ни би веднъж и мениджърът им каза, че са били от друга лига с нас в този ден. Толкова са празнували, че в края на сезона наистина се оказаха в друга лига!". Бърнли, както се досетихте, изпада.

Пейсли печели три пъти Купата с големите уши. Прави Ливърпул шампион с такава лекота, че направо е плашещо за съперниците. Подменя Кийгън с Далглиш все едно, че е обикновен играч, а не първата голяма звезда на клуба и топ нападател на Европа.

И обяснява защо "Коп" винаги се е разтапял дори само от произнасянето на името му. "Всичко, което те са искали някога от мен, бе да бъда честен с тях. И аз го правех. Никога не ги залъгвах с празни приказки. Харесваха мен и моите мъже в червено - честни и постоянно преследващи победата. Тази трибуна не иска най-изящния футбол на света. Тя иска най-отдадените футболисти и отбор."

Е, никой не може да обвини Боб, че не е бил честен. Дори понякога - твърде откровен и саркастичен.

През първия уикенд на първия му сезон Бил Шенкли си остана в Ливърпул и отиде да гледа Евертън - Дарби, вместо да пътува с отбора за гостуването на Лутън и дебюта на Боб.

"Къде е Бил ли? - отвърна Пейсли на въпрос на репортер. - Мисля, че иска за момента да се отдалечи максимално от футбола. Колкото може по-далеч! Затова отиде да гледа Евертън!".

Ето това бе човекът, наричан сър Ливърпул или сър Боб от феновете. Отиде си от света през 1996-а, когато бе на 77 години.

Знамето с лика му се вее на "Коп", който никога не е забравил неговата честност.

И славата с трофеите, разбира се.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията