Откри ли Григор оръжието?

Представяте ли си някой да хване Лионел Меси и да му я мушка "между ушите" на носна кърпичка? След това да се обръща и да продължава да го прави.

Звучи невероятно. Не сме го виждали и надали изобщо ще го видим. Бълхата владее дрибъла до съвършенство и никой не може да стреля по него с най-ценното му оръжие.

В тениса най-ценното оръжие е сервисът. Имаш ли топовен начален удар, няма невъзможни неща.

Ако не вярвате, питайте Горан Иванишевич, който в началото на новото хилядолетие подлуди света с титлата си на "Уимбълдън", която спечели като участник с "wild card".

Неговият хърватски сънародник Иво Карлович не може да се похвали с титла от Големия шлем, но за сметка на това го задмина по асове и с бройка, приближаваща изумителните 11 хиляди директни точки от начален удар, доктор Иво вероятно с десетилетия ще е №1 по този показател.

Съвсем логично е с подобна дарба играта му да се подчинява изцяло на сервиса. Даже един лаф гласи, че на Карлович му се пада горе-долу по веднъж на сезон да влезе в дълго разиграване при негово подаване.

Вариантите не са много - най-често ас, ако съперникът успее да добута ретура, Иво вече е на мрежата и завършва с воле и остава рядката трета възможност, при който машината зацикля и хърватинът подарява на опонентите си точка след двойна грешка.

Ако продължавате да не вярвате, че това е достатъчно за сериозни успехи във веригата на професионалистите, ще ви хвърлим още един довод.

Карлович е сред малкото тенисисти с положителен баланс срещу Новак Джокович. И затова, когато набере скорост, е труден за спиране.

Титла в Нюпорт и Вашингтон през последните седмици показаха, че 211-сантиметровият гигант се намира във върхова форма и когато схемата отреди мача на доктор Иво с Григор Димитров на осминафиналите в Торонто, очаквахме челният сблъсък да прати нашия от Канада поне в Хасково.

Но Гришо зареди гаубицата и започна да стреля по великана с неговите снаряди. Рядко събитие в тениса е някой да завърши с равен (за по-голям да не става дума) брой асове с Карлович, без значение от изхода на мача.

Григор обаче почти през цялото време водеше по този показател, а в крайна сметка статистиката отчете 14:14.

Нашият беше извадил носната кърпичка и въртеше Меси на асовете, както си искаше. Освен директните точки от сервис, Димитров вкара 73% от първите си начални удари и спечели 89% от точките на тях.

Понякога математиката не е точна наука в спорта, но с подобни числа никой нямаше шанс срещу водещата ни ракета.

Постижението бе страхотно и на фона на скандалното начало на турнира, когато Григор се измъчи с японеца Юичи Сугита, който е играч извън топ 100. Димитров премина през загубата на първия сет и тайбрек във втория преди да обърне азиатеца, но това вече няма никакво значение.

За няколко дни унинието се превърна в нова надежда, а най-важното е, че българинът отново си вярва. Голяма негова слабост е, че всичко му е на лицето - не владее блъфа, не знае кога да се направи на "умряла лисица", за да избегне опасността.

Или е щастлив, или е отчаян. Е, сега е в първото състояние. Вижда се.

А съюзът с Дани Валверду започва по най-добрия начин. Венецуелецът е само на 30, но вече има треньорска визитка поне като на Антонио Конте. Нали започнахме материала със сравнение между футбола и тениса?

И също като новият наставник на Челси работеше с добри играчи и се учеше от най-вещите в занаята.

Еуфорията не бива да взема връх, но ако Григор повтори мача срещу Карлович и срещу неудобния му Нишикори, победата ще е на една ръка разстояние.

И тя ще го изстреля отново на полуфинал в Торонто, както беше през 2014-а.

А нали все тази пуста година ни е в устата, когато говорим за най-добрия ни играч?.