Когато Шак четеше Ницше

Великият треньор Фил Джексън разказва за единствения и неповторим Шакил О`Нийл

Sportinglife
Sportinglife 17:00 ч., 09 Сеп 2016
0
2583

Фил Джексън е легендарен треньор в НБА, извеждал до титли Чикаго Булс и Лос Анджелис Лейкърс. Но когато хвана перото и написа авторската си статия за сайта Player`s Tribune, не сложи себе си като основна тема в материала.

Това е историята му за един друг голям в баскетбола - в прекия и преносен смисъл.

"За първи път срещнах Шак през лятото на 1999-а, когато той оглавяваше хип-хоп групата си на концерт в едно малко градче в Монтана.

То бе недалеч от вилата ми край езерото там. Аз току-що бях станал треньор на Лейкърс, а Шакил бе разбрал, че прекарвам летните ваканции именно там.

Имах работа в този ден и отидох късно в къщата, но Шак бе се настанил часове по-рано и ме чакаше. И настанил - имам впредвид, наистина настанил. Беше като удома си. Съседите ми казаха, че скачал на батута за деца край езерото, взел един воден джет и го подкарал, изобщо - човекът си изкарвал страхотно и без мен. Аз го накарах да ми помогне да отместим един дънер, който беше запречил заливчето.

Уж щяхме да имаме "важен разговор", но бързо осъзнах, че това не е неговата територия. Той живееше за шоуто, за шегите и за усмивката. Неговото присъствие сякаш се удвояваше, ако имаше хора наоколо, публика за шоуто му.

Целта ми в този отбор на Лейкърс, който поемах, бе да накараме Шакил да се вземе в ръце и да погледне сериозно на кариерата си.

По това време той бе рап звезда, кинозвезда, лице на тв реклами, с две думи - бе по-голям от живота, над нещата. На вечерята преди старта на предсезонната ни подготовка през онази 1999-а му казах, че неговата лична цел за сезона трябва да е да бъде MVP на лигата.

Нещо повече - избъзиках го, че когато се откаже един ден, тази награда трябва да я кръстят "Приза Шак", толкова пъти трябва да я спечели дотогава.

През първата седмица от редовния сезон веднъж го спрях, когато на един таймайут тръгна да излиза от игрището. И го питах вътре:

"Какво мислиш, че е най-голямото постижение в кариерата на Уилт Чембърлейн?".

"50 точки и 30 борби средно на мач", отвърна без да се замисли много.

"Грешка. Средно по 48 минути на мач - това е. Можеш ли да го направиш?".

Отне му минатата на таймаута да отговори. Мина покрай мен и подхвърли:

"Щом той е можел, мога и аз."

И аз го оставях на игрището по 48 минути, докато не се призна за победен в спора ни, някъде в средата на ноември. Но не дойде да го направи сам, бе твърде горд - прати Джон Сали да ми каже в офиса ми.

Бях страшно доволен, не мислех, че този експеримент ще продължи целия сезон. Никога повече не говорихме по темата, нямаше нужда. В края на годината той бе MVP.

Една от любимите ми истории от кариерата ми, които обичам да разказвам, е за книгите. Давам ги на играчите. Идеята е да са различни, такива, които да спечелят отделния човек, да му повлияят според неговата личност и специфика.

Източник: Player`s Tribune

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията