Генуа: Разделеният футболен град

Емблемите:

Сампдория е с мореплавател, който носи името Бачичия. Дженоа се гордее с грифона, на когото феновете на съперника се подиграват, че приличал на пуйка. Тези в синьо и червено пък сочат екипа на Самп с неговите много цветове, като иронично наричат противника "колоездачите" - само трико на велосипедист можело да е толкова шарено.

В града и днес се усещат регионите, махалите, където единият или другият отбор е изцяло доминиращ като привърженици. И тъй като Генуа е задружна общност, превърнала се в държава в държавата през годините, дербито е особено важно. Губи ли твоят отбор, чакат те тежки дни в квартала, в офиса, в бирарията.

Един пример - през 1990-а Дженоа би Самп с гол на Бранко от един от гръмотевичните фаулове на бразилеца (долу). И месец по-късно известни тифози на Сампдория получиха коледните си картички със снимка от попадението.

Ако сте от Дженоа, присмивате се на седящия в кръчмата тифозо на Самп и му казвате - не сте оттук нали? Ако бяхте роден в Генуа, щяхте да сте от Дженоа, ние сме създадени половин век по-рано и всички местни са синьо-червени.

Ако сте от Дория, виждате запалянко на Дженоа и имате готов каламбур - ние сме виждали успехи и ги помним, докато на вас ви ги разказват дядовците ви.

И така - фолклор.

С пристигането на Енрико Прециози като президент на Дженоа преди 13 години, амбициите на клуба се промениха и феновете започнаха да гледат към бъдещето, а не към миналото.

Това е революция, привличат се добри млади играчи, тимът се стреми не просто да не изпадне, а да е фактор в първенството. Допреди идването на Прециози, феновете на Сампдория бяха убедени кой е по-добрият отбор в момента. Вече не е така.

Стадион "Луиджи Ферарис" е арената на това дерби, наричано Дербито на Фара - прочутата Лантерна (долу), един от символите на града. Арената е култова - спомените от Мондиал 1990 и кадрите, на които сякаш някоя генуезка домакиня си простираше прането в прозорците на кулите, седящи гордо в четирите ъгъла на стадиона, са живи.

В този великолепен малък параклис на футбола тифозите на Дженоа заемат Градината Норд - северната трибуна. Отсреща, на Юг, са ултрасите на Сампдория.

"Ферарис" е построен през 1911-а и кръстен на една от звездите на Дженоа, загинал в Първата световна война. Затова и феновете на отбора си го смятат за свой, а на тези на Самп презрително отреждат - "гостите".

В обратната посока веднага се посочва очевидното - статистиката от дербитата, която е в полза на по-младия отбор: 35 на 24 победи за Сампдория, при 34 ремита.

Сблъсъците са горещи, оспорвани, непримирими и формата няма никакво значение, както трябва да бъде в едно дерби. Никой няма голяма серия победи - Дженоа успя да спечели 4 поред, а най-дългата поредица на Самп е 3.

Във фолклора на дербито остават личности като Едер - вкарал три гола за два сезона във вратата на Дженоа, Диего Милито, нанизал първия хеттрик в историята на сблъсъка, за "грифоните" и то в дерби №100, както и Бранко с неговата "ракета" във вратата на Самп.

Има и предатели, като във всяко градско съперничество. Джузепе Балдини, който държи рекорда по мачове в дербито, игра 4 сезона за Сампдория, преди през 1950-а да отиде в Дженоа. След още две години се върна по обратния път...