Генуа: Разделеният футболен град

А как може някой в града да забрави Винченцо Монтела?

Култова личност за северната трибуна, израснал в Дженоа и вкарал куп важни голове, нападателят мина през Емполи, за да облече екипа на Сампдория в края на 90-те. И да направи дебюта си за отбора в дербито за Купата на Италия, вкарвайки два гола във вратата на Дженоа, отпразнувани с неговите разперени ръце, дали и прякора му - Самолетчето.

Същата история има и Андреа Карпарели, който пък израсна в академията на Сампдория, мина през Емполи (!) и се озова в Дженоа. За да вкара победно в Дербито на Фара през 2000 г. - 1:0.

Един-единствен път двете трибуни са били единни в отношението си към играч. Той се казваше Франсиско Шагас Елоя, наричан Елой. Бразилецът пристигна в Дженоа с репутацията на страхотен талант.

Но бе мързелив, като бързо му излезе име в града, че си поспива повечко, не ходи навреме на тренировки. А в град Генуа не обичат мързеливците, региона е пословичен с хора, които работят здраво за прехраната си.

Елой ходеше с походка на маймунка, която просто търси място да легне да поспи. Така се изрази за него съотборник и сравнението стана пословично. И преди дербито през 1984-а, двама фенове на Сампдория излязоха пред трибуната с малка маймунка, облечена във фланелката на Елой, аплодирани от целия стадион, включително запалянковците на Дженоа.

Днес вероятно тази шега би била неуместна и ще бъде осъдена като расистка. Но в годините на по-малко свръхтолерантност и ненужно преекспониране на всеки символ или жест, майтапът си го биваше.

А, да - веднъж двата отбора и се обединиха на терена, което е куриоз. Сборен тим на Сампдория и Дженоа излезе срещу Сантос на Пеле през 1966-а в демонстративен мач. Никой в града не иска да си спомня за този ден. Той е асоцииран основно с присъствието на терена на Краля на футбола, а съперникът на Сантос... Кой беше той?

В град с малко над половин милион население, битуват два горди клуба с не чак толкова славна история. Но те успяват да продават по 18-20 хиляди сезонни билета всяка година, а често всички 36 599 места на "Ферарис" са пълни.

Генуа има страст за футбола, както подобава на град, който е дал спорта на Италия. И два отбора, с които се гордее.

Титли, купи - те са на заден план. Тук има две биещи ускорено за футбола сърца в цветовете на Дженоа и Сампдория.