Гулит: Футбол или секс? Обожавам и двете!

Рууд Гулит не е в треньорския занаят вече няколко години, но не е и встрани от играта. А когато се зарови в спомените за времената, в които вееше плитките си по терена и паметните мачове и съотборници, винаги е интересно.

В интервю с въпроси на читатели на английското списание FourFourTwo суринамското "лале" разкрива всичко за... всичко.

- Как е най-точното произношение на името ви: Гулит или Хулит?

- В Холандия е "кгух", това е най-точното. Кгухулит. Гулит е напълно приемливо, особено за англичаните и целият свят ме нарича така. Но не Хулит, в никакъв случай!

- Вие, Давидс, Винтер, Клуйверт, Зеедорф, Хаселбанк, Рийкард... всички сте от Суринам. Защо вече няма играчи от такава класа с такъв произход?

- Просто бяхме не едно, а две отлични поколения с такъв корен. Няма никаква закономерност, просто се е случило. Както и няма причина пак да няма такива звезди от Суринам в бъдеще.

- Преди да подпишете с Милан, имахте и други оферти, когато още бяхте в ПСВ. Коя ви изкушаваше?

- Реално, оферта имаше само от Арсенал, но знам и за много силен интерес от Барселона. Сигурен съм, че е имало и от други европейски клубове. Наскоро четох една история за Ипсуич на Боби Робсън, но никога не съм чувал да е имало такова нещо.

- Какво си помислихте, когато видяхте онзи гол на Ван Бастен на финала на Евро 1988?

- Бях щастлив, имаше и облекчение. Марко бе в невероятна форма на европейското. И това ни дойде точно навреме, аз например вече бях доста уморен, а водехме само с 1:0. Бях си скъсал задника да тичам на целия турнир, а точно на финала не играехме много добре срещу СССР и можеше да допуснем изравняване. Но Марко... той просто бе в такава форма, че както и да ритнеше топката, тя отиваше в мрежата.

- Не ви ли е писнало от това да ви слагат винаги като един от Гулит-Ван Бастен-Рийкард? И в Милан, и за Холандия.

- Не, не... Не се чувствам като пъхнат в това трио. И тримата играехме чудесно, а и всеки бе еднакво важен. Ние като трио имахме огромен ефект и в Милан, и за националния тим. Често са ме питали защо в Милан не взеха повече холандци, за да станем още по-силни тогава. Защо? Та ние имахме Барези, Малдини... Само велики играчи.

- Неутралните фенове не си спомнят с особено удоволствие финала срещу Стяуа през 1989-а (4:0). Беше неравностоен и безинтересен...

- Не мога да се съглася. Беше си супер! Е, вие сигурно сте искали повече равностойна игра и интрига, но ние се чувствахме супер на терена. След 5:0 над Реал на полуфинала, това си беше украшението на турнира. Финалът бе до втория гол на Марко, точно преди почивката. Тогава знаехме, че няма връщане назад за тях и се забавлявахме.