Да се откажеш от футбола без видима причина

Не само контузиите пресичат кариери - ето доказателствата

Sportinglife
Sportinglife 12:45 ч., 24 Сеп 2016
0
690

Слънцето залязва над Колизеума, след като Франческо Тоти все пак ще се откаже след сезона. Тогава ще е на 40 години, играл и видял достатъчно, за да сложи обувките на стената и да отдъхне, заградил с кръгче футболните си мечти.

Такова отказване нито е изненада, нито е ненавременно. Тоти е на години, в които организмът не позволява дори на най-футболната душа да се бори с изискванията на модерната игра. Няма начин.

Но има преждевременни спирания с професионалния футбол, които изненадаха света или поне онези му части, в които се случваха и героите в тези истории бяха и са популярни асове.

Не са и заради травми - другата причина, която може да те спре да играеш, докато си в златна възраст.

У нас широко известни са примерите с Димитър Якимов и други играчи от 60-те и 70-те, които спират рано с футбола по неясни причини. И то, както казват днес, при условие, че са можели да играят още 3-4 сезона.

Други, като Георги Аспарухов, съдбата спря в разцвета на силите им...

Но тук говорим за отказвания, които идват по причини извън травми или преклонна за активен футбол възраст.

Най-големият в последните години, който ненадейно реши да спре да твори на терена, бе Ерик Кантона.

Кралят на "Олд Трафорд" обяви преди сезон 1996-97 г., че се отказва през май, когато кампанията приключи. За пет години в Юнайтед той вкара към 80 гола, донесе титли, аура на този клуб и поведе младото поколение на Бекъм, Скоулс и останалите към величие.

Канто бе сърцето на този тим, но - нека си го признаем - той никога не бе средностатистическият и предвидим в действията футболист. Човекът си бе творец, странен, различен. И на 29 години реши да спре.

Последният му мач бе на 11 май 1997-а, 13 дни преди да навърши 31 години. Съвсем спокойно можеше да играе до 35, казва за него сър Алекс, който без съмнение си е блъскал главата какво, по дяволите, накара Ерик да спре.

Той си тръгна в друга посока, отиде в киното, което винаги е била голямата му мечта. И до днес твърди, че е било правилното решение. Нищо, че пропусна да обере плодовете на кариерата си в Юнайтед с Купата на европейските шампиони, спечелена през 1999-а.

Друг ярък случай е този с Карлос Роа, вратарят на Аржентина от Мондиал 1998.

Той правеше отлична кариера в Майорка, наложи се в националния и бе сочен за един от най-добрите на поста си в света в годината на световното. Чакаше го голям трансфер... Изигра още един сезон в Майорка и го поискаха Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед.

А Роа се отказа. На 29 години и в най-силния момент от кариерата си.

Причините са няколко. Той е веган, като прякорът му в клуба бе Марулята. Но имаше друго, по-важно обстоятелство. Бе силно вярващ християнин, член на църквата на съботяните-адвентисти, като отказваше да играе в този ден от седмицата. Едва ли някой в испанската федерация би променял всяка седмица календара, за да играе аржентинецът...

Роа се върна на терена 4 години по-късно, но не успя да стигне формата си отпреди отказването.

Дейвид Бентли трябваше да е новият Дейвид Бекъм на английския футбол и Арсен Венгер бе един от хората, които упорито вярваха в това.

Той бе звезда още на 16 години, като по няколко хиляди идваха на мачовете на тима до 17, за да го гледат.

Но главата му бе на твърде много места едновременно, освен на футболния терен. Бентли се прочу с хитови изпълнения като това да влуди Фабио Капело при първата си повиквателна в националния тим.

Вместо да седи и да слуша опитните в тима, както и мениджъра, Бентли нарече италианеца Пощальона Пат (герой от анимационно филмче), смеейки се, че треньорът прилича на него. Фабио не го е намерил за смешно, очевидно - Бентли така и не игра за националния.

На 28 години реши, че е крайно време да спре да играе, защото "се е родил в грешната футболна епоха". Наричаше се играч от старото поколение като мислене, защото обичаше майтапите, бирата и поведението извън терена в стил "Джордж Бест". Талантът му бе прахосан, което и до днес влудява Венгер.

Те са примери за това, че кариерата невинаги завършва, както се очаква - с фанфари и мачове на изпращането. Някой просто казва "стоп", без да има видима за околните причина за това.

Тя е в главите на звездите.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията