Вечният двигател

В тълковните речници срещу "Хавиер Санети" трябва да пише: Професионализъм, упорство, лоялност и лидерство

Динко Гоцев
Динко Гоцев 15:35 ч., 04 Окт 2016
0
11936

Като деца слушахме лафовете на родителите ни за футбола. "Този не изпоти фланелката...", "онзи не си разроши прическата", а "трети не свали ръцете си от стойка Ф". Ей такива бяха - опитващи да охарактеризират и онагледят как някой се скатава на терена, не си дава зор.

Е, ирония на съдбата е, че един футболен звяр, който за 20 години на терена не се разроши нито веднъж, е пример за себераздаване, лоялност, концентрация и е идеалният футболист, когото всеки треньор в света би искал да има, размножи по 11 и постави на терена в своя тим.

Косата му запази безупречния си вид две десетилетия. И не само тя - фланелката, прибрана в гащетата и сякаш никога не нацапана, изгладен, спретнат като четвъртокласник, когото майка му е подготвила за училище, докато яде филия и слуша сутрешната приказка по "Хоризонт" (вече по "Христо Ботев").

Неговото име е Хавиер Аделмар Санети и играеше футбол на едно ниво - високо и солидно, дълги години в екипа с черни и сини ивици. Сменяше го само няколко пъти в годината с един друг, пак раиран - в небесносиньо и бяло.

Той е легенда, за такива като него няма друга дума. Даде всичко, което имаше, че и повече, за каузата на Интер и националния тим на Аржентина. Историята на Хавиер тръгва по начин, който не предразполага за звезден финал.

Роден в семейството на зидар и чистачка в Буенос Айрес преди 43 години, за него и брат му единственото спасение от мизерията е футболът.

На 16 може да стане професионалист в Индепендиенте, но отклонява предложението да подпише договор, за да завърши училище. През това време тренира с юношите на клуба и работи на две работи. В 4 ч всяка сутрин става, за да разнася мляко с братовчед си Родолфо, а когато свърши смяната му отива при татко на обекта и му помага в зидането и строителните работи.

Следобед и привечер е време за футбол.

На 18 Индепендиенте вече не го иска, а той подписва с Тайерес и изиграва сезон във втора лига, в който е титуляр в 33 мача като опорен полузащитник. Вкарва и един гол.

Вижда го Банфийлд, вече от елита. 66 мача за два сезона (постоянен е дори в числата, играе еднакъв брой мачове в първите си три години!), е време за изпитанието на Европа.

Но не и преди Даниел Пасарела да му връчи фланелката на Аржентина за първи път, а е едва на 21 години.

"Той е неуморен, в очите му има огън", казва селекционерът. Три месеца след Мондиал 1994 Аржентина е променен отбор, с много млади играчи, а един от тях е Санети, който дебютира срещу Чили за победата с 3:0.

През лятото на следващата година Масимо Морати прави първите си трансфери като нов собственик на Интер. Най-първата от сделките е за едно хлапе от Банфийлд.

Хавиер Санети пристига в Милано, носейки в ръка футболните си обувки в малка чантичка, отказал да ги пусне в багажа на самолета. Да е сигурен, че ще стигнат...

На първия лагер и открита тренировка, тифозите питат кое е това момче. Хавиер е вчесан като студент и пристъпва леко плахо, отново носейки обувките си в ръка. Оръдието на труда, все пак.

Спомня си днес, че тогава един запалянко го е посочил и е казал, че му прилича визуално на Джачинто Факети, легендата на Интер от 60-те и 70-те. И наистина, ако се загледаме, в лицето, скулите, тъмната коса, сресана на път, има прилика.

Следват две десетилетия безупречност. Трябва мното да се ровим в архивите и да изгледаме стотици мачове на Интер за периода, за да намерим някой, за който да кажем: "Ей, днес Хавиер игра слабо".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията