Голове, залози и затвор - историята на Кери Диксън

Бяха години, в които русата му коса всяваше страх в бранителите на съперниците, а привържениците на Челси го идолизираха. Тогава смелостта му не подлежеше на съмнение.

Смелите му залози обаче преобърнаха живота му, докараха го до фалит, отнеха му три къщи, семейството и много от това, което изгради като футболист.

През 80-те и 90-те деветката Кери Диксън бе идол на всеки, който в събота следобед избираше да изкара времето си сред хиляди ревящи гърла на "Стамфорд Бридж". Голмайсторът-талисман на Челси обаче излезе от релсите на звезда и днес гледа назад към живот, който спокойно може да бъде описан като "две коренно различни полувремена".

Кери Диксън е символ на Челси от времената, когато клубът не бе в играта за титлата всеки сезон, парите на Абрамович не бяха довели световни звезди в Западен Лондон, а Реал Мадрид и Барселона нехаеха за съществуването на "сините".

Той наниза 193 гола за Челси в 9 сезона с тима, като е трети във вечната ранглиста по попадения. Нямаше съперник, когото да не накаже, и то в сезони, в които отборът определено имаше проблеми.

"Залагането е в кръвта ми - признава днес 55-годишният русокос идол. - Това е постоянният адреналин, желанието да печелиш - не пари, а да побеждаваш. Имах го и на терена, имам го и в залозите. Отивам да заложа, за да усетя адреналина от това да печеля."

В момента, както сам признава пред BBC, все още е на дъното. На самото дъно.

"Да, може да се каже, че единственият път за мен е нагоре. По-надолу не мога да ида. Печеля достатъчно, за да си плащам сметките. Работя като помощник във фирма за отопление, поправям тръби и бойлери, както и още някои дреболии."

Кери е почти готов с автобиографията си, от която се надява да тръгне процесът на възстановяване, най-вече психическо.

Подкрепа не му липсва. Феновете на Челси му помагат по всякакви начини, а и клубът му предложи да работи на стадиона в дни на мачове, като едно от лицата на Челси пред ВИП-гостите.

"Кери е нагледен пример за това как един играч със звезден статут може да загуби пътя тотално - казва Боби Барнс, който е заместник-директор на асоциацията на професионалните футболисти. - Но той има и невероятен характер. Понякога най-трудното нещо е да осъзнаеш състоянието си и да предприемеш нещо, да поискаш помощ. Да приемеш, че имаш проблем."

А бяха други времена. Кери Диксън бе Бог на Челси, след като пътят му тръгна от отказ на Тотнъм да го вземе в академията си. Мина през Рединг, за да се озове на "Стамфорд Бридж" през 1983-а и да започне една ера, която никога няма да бъде забравена от феновете на тима.

Вкара два пъти в дебюта си и наниза 70 гола в 101 мача в първите си два сезона за Челси. Върна тима в елита, след като той бе във втора дивизия, когато привлече нападателя.

Година по-късно раздели "Златната обувка" с Гари Линекер и заби два гола във вратата на Германия на мач преди Мондиал 1986 за победата с 3:0. Това бе дебютният му мач за Англия и отзивите на Острова са гръмовни.

Но мястото в стартовия състав е трудна задача в онези години. Боби Робсън може да избира между много добри централни нападатели.

"Пол Маринър, Тони Уудкок, Гари Бъртълс, Йън Рат, Мик Харфорд, Пол Уолш, Клайв Алън, Тони Коти, Линекер, Питър Биърдсли, Марк Хейтли, Стив Бул, Джон Фашаню и Тревър Френсис - изброява Кери с усмивка. Всички те записваха мачове за Англия в различен период през онези години, и всички играеха на моята позиция. Но вкарвах толкова много, че сър Боби не можеше да ме пренебрегва."