По-малко известният близнак на Джордж Бест

През сезон 1974-75 г. КПР завършва втори, губейки титлата от Ливърпул в последните минути на последния мач. Нещо повече - заради ангажиментите си във финала за Купата на УЕФА, "червените" играят като гости на Уулвърхемптън две седмици след края на сезона.

Домакините водят с 1:0 до 79-ата минута, но Ливърпул обръща мача и изпреварва тима на Боулс и Френсис. "Беше ужасно - разказва Стан. - Целият тим се събра да гледа мача в хотел в Лондон, докато чакахме аз се напих ужасно. Нямах нерви да гледам. Загубихме титлата, но по-лошото бе, че аз бях заложил 600 лири на Уулвс..."

Заглавията продължават да го следват - скандали в пъбове и нощни клубове, снимки в нетрезво състояние, пикантни детайли от поредната му нощ с някоя известна тв водеща или модел. Стан Боулс обича да живее и не пести парите си. Нещо повече - постоянно е в дългове.

"Седяхме у тях и пиехме по чай със сладки един следобед - разказва Джери Френсис. - Позвъни се на вратата и жена му отвори, влязоха трима мъже, поздравиха ни, изчистиха масата от чая и всичко останало, взеха я и я изнесоха. После и столовете, телевизора и радиото. Оказа се, че Стан е заложил твърде много и хората прибираха имуществото му...

Нахили се и каза само: Какво пък, ще седим на килима, жена ми чисти вчера."

Пристигането на новия мениджър Томи Дохърти се оказва фатално за него в Куинс Парк, независимо от култовия му статут сред феновете. "Можеш да ми вярваш", казва му треньорът в първия ден. Но Стан е предупреден от Джордж Бест, който е играл за Дохърти: Никога не му вярвай, той е лъжливо копеле.

"По-скоро бих поверил кокошките си на Полковник Сандърс", отвръща в свой стил Боулс и ... отива за 6 месеца да тренира и играе при резервите на КПР.

Не му пука. Загубил е голяма част от любовта си към играта. Преминава в Нотингам, който е шампион на Англия, воден от Брайън Клъф. И... изпуска големия шанс да спечели най-важната купа в живота си. Защото е Стан Боулс.

Клъф не пуска играча да участва в бенефисния мач на добрия му приятел Джон Робъртсън, което създава скандал. Стан отсича: "Тогава няма да ме видиш и на финала за купата на европейските шампиони!".

"Пропускаш си шанса, момче!", крещи великият мениджър.

На Боулс не му пука. Не играе за Нотингам на финала срещу Хамбургер на "Сантяго Бернабеу" и не взима медал за победата. На 32 години по това време вече не му е и играе много...

Връща се в Лондон, облича екипа на Лейтън Ориент за един сезон, после три години забавлява феновете на Брентфорд, където прави неща, които изгряващият вече Пол Гаскойн копира - защото Стан е идолът му.

Стъпва на топката край тъчлинията и си говори с фенове. Излиза от мача сменен малко преди края и отива в пъба, направо по екип и кални бутонки, за да види резултатите - заложил е. Пие бира с феновете по фланелка.

Изобщо - живее си живота като Стан Боулс.

Парите изтичат между пръстите му. Дъщеря му казва, че ако е инвестирал в гробище, хората са щели да спрат да умират - толкова не го бива в това да разполага умно с парите си.

А, да - и английският национален отбор, разбира се. И той е част от историята на този футболен актьор и рок звезда, който конкурира Бест. Изиграва общо пет мача, викан от трима различни селекционери между 1974-а и 1977 г. Накрая просто си тръгва от един лагер и се отказва от отбора - тегли една майна на всичко.

"Дон Реви искаше пари от някои играчи, сигурен съм в това - разказва в автобиографията си. - Емлин Хюз му каза веднъж пред всички, че за Англия трябва да се играе заради емблемата, трите лъва... Той го извади от състава.

Преди мен в избора му в средата на терена бяха хора като Тревър Брукинг. Средна работа, не правеше нищо особено, един финт и центриране към близката греда. Куинс Парк по това време би два пъти неговия Уест Хем с по 6:0, естествено, че бях по-добър от него. Голяма работа, играх над 300 мача за Куинс Парк, а и още сигурно поне 200 в други отбори."

Днес Стан Боулс си остава все същият различен и цветен герой, като наскоро даде надълго и нашироко мнението си за модерния футбол. Но и тази история си заслужава разказването.

Случката е от 2001-ва, когато репортер на в. "Индипендънт" се уговаря с него за интервю в пъб, недалеч от дома му в Шепърдс Буш, Западен Лондон.

"Кога заложихте за последен път?", започва разговорът с въпрос от журналиста.

"Вчера. Все още сме 10 сутринта, днес гонките не са започнали", отвръща Стан.

След което показва видеокасета с обложката на филма "Изкуплението Шоушенк", взета от местната видеотека. Но отваря кутията и вътре има друго - филм за възрастни със заглавие (б.а. - умишлено го публикуваме само на английски език: "Prison Sluts Go Cock Crazy Vol. 12").

Хили се, като казва през смях: "Сигурно са объркали нещо"...

Следва и мнението му за модерната игра.

"Няма характери, няма играчи за хората, за феновете. Има добри футболисти, силни атлети и страхотни техници. Но никой от тях не може да се свърже с феновете, както го правехме ние през 70-те и 80-те. Няма дух, идентичност."

Преди година Куинс Парк го почете преди първия мач от сезона, като Стан излезе на терена, аплодиран от феновете. Клубът помогна финансово и в битката с Алцхаймер, а запалянковците го направиха почетен председател на тяхната организация.

За да е зает и с други неща, освен посещаването на букмейкърските офиси, което и до днес не е изоставил.

Защо да го прави днес, вече на 67 години?

Това е Стан Боулс, не се е родил човекът, който да му каже как да живее.