Маестрото, когото Англия така и не обикна

В малката къща в Донкастър над камината висят две знамена - английско и шведско. Пред нея клечи Бъсти, едно куче с неясна порода. Той е единствената придобивка на Джордж Рейнър от английския футбол - подарява му го председателят на Ковънтри Сити, докато е мениджър на тима за кратко през 1956-а.

Картинката е от 60-те години в дома на Рейнър, който и тогава не е известен в родината си. Роденият в Йоркшир син на миньор става един от най-успешните футболни треньори историята на играта на ниво национални отбори, но Англия така и никога не го прегърна или призна.

Историята на този космополит, изпреварил драстично годините си в играта, започва като юноша в Елсесар Байбъл, за да стигне до Шефийлд Юнайтед, Мансфийлд, Родъръм и Бери като професионалист през 30-те години на миналия век. Нищо особено, среден играч в най-добрия случай.

Втората световна война обаче променя всичко - не само за човечеството в глобален аспект, а и за Джордж Рейнър в частност. И за шведския футбол, въпреки никой в тази страна още да не подозира за това.

Футболната асоциация нарежда на всички професионални футболисти в този момент да станат инструктори по физическа подготовка в армията и да са от полза на страната си. Рейнър не прави изключение и заминава за Багдад.

Там започват първите му треньорски приключения, след като Британската мисия в Ирак го натоварва със задачата да състави отбор от бойци, който да обикаля из околните страни и да играе приятелски мачове, за да популяризира футбола.

В Дамаск обаче става напечено и треньорът с неговите футболисти едва се спасяват от стадиона по време на размириците, избухнали около мача. Загиват 8 души, а Рейнър е в шок.

Но работата му не остава незабелязана от Футболната асоциация и нейния председател сър Стенли Роуз. Той кани след войната младия треньор на обучение в тренировъчни лагери на ФА и го препоръчва за асистент на мениджъра на третодивизионния Олдършот.

А когато през 1946-а шведските колеги на Роуз се обръщат с молба за помощ, защото националният им тим има нужда от качествен треньор, английският бос им праща Джордж Рейнър.

По това време шведите имат добри играчи, но не и качествени наставници. Начело на федерацията и тима е Рудолф Кок, наричан в страната Путе. Той едновременно ръководи футбола, хокея и бриджа в Швеция, като особено го интересува третия спорт. Пурата не излиза от устата му, не е по тежките тренировки и задълбочената работа с футболистите.

В контраст, Рейнър е неуморен, вечно търсещ новото, сприхав на моменти и отдаден изцяло на треньорската професия. Характеристики, които допадат на шведските звезди.

За олимпийските игри през 1946-а той съставя отбор с водещи фигури Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм - известни по-късно в славните им кариери като триото Гре-Но-Ли. Проблемът е, че шведските медии надушват, че новият треньор на националния тим няма никакъв опит и репутация в Англия.

И започват критики, още преди Рейнър да е извел тима в първия му мач срещу Швейцария. "Взели сме анонимник" и други в този дух.

За щастие съдбата помага на надъхания млад наставник. На прием в Стокхолм, докато Путе Кок си пийва бренди с пурата и говори с някакви ВИП-личности от местния елит, Джордж забелязва Станли Матюс и Джордж Хардуик - двама от лидерите на националния тим на Англия по това време, поканени на същото събиране. Само преди месец те са играли срещу швейцарците и разказват на младия си сънародник подробности за играта им.

Швеция бие със 7:2 в дебюта на Рейнър (с помощник Кок, който сяда на скамейката с пурата) и в страната настава еуфория преди Олимпиадата в Лондон. Тя е през 1948-а и шведите, водени от Гре-Но-Ли, отиват с големи амбиции на нея.

След 3:0 над Австрия на "Уайт Харт Лейн", 12:0 над Корея и 4:2 над големия съперник Дания, шведите са на финал. Там при спорни обстоятелства е победена Югославия - 3:1, като съперникът на няколко пъти едва не напуска терена заради съдийството. 60 000 на "Уембли" аплодират новите шампиони - Швеция!

След триумфа Рейнър се връща в родината си, като сър Стенли Роуз го убеждава, че много клубове ще искат да го назначат за мениджър и бъдещето му е бляскаво.