Денят, в който Хари Реднап реши, че не става за треньор

"От какво съм най-разочарован ли? Мисля, че седмият им гол беше от засада..."

Важно е човек да не губи чувство за хумор дори в най-мрачните си мигове, когато му се иска планетата Земя да е самотно и тихо място, където никой не го познава.

На 18 декември 1982-ра около 17 ч английско време, на Хари Реднап му се искаше обстоятелствата някак да са именно такива. И въпреки това изрече думите в интервюто си след мача.

Току-що неговият Борнемут бе загубил с 0:9 гостуването си на Линкълн в трета дивизия, а това бе дебютът му като мениджър. Да, временен, но вече мениджър. Първи мач като по учебник, а?!

"Всъщност, като се замисля днес, играхме доста силно през първото полувреме - спомня си Реднап години по-късно. - Вкарахме си автогол в последната минута преди почивката и резултатът стана 0:2. След това рухнахме, а те бяха добър отбор. Имаше обаче и други малки детайли..."

В този съботен ден времето е адски студено, а теренът прилича на ледена пързалка. Почти цялата програма на четирите професионални дивизии се проваля, има 32 от 46 отложени мача. Но не и този в Линкълн.

Играчите на Борнемут пътуват за гостуването само с един чифт обувки с "найлонови" бутонки - гумени, но недостатъчно твърди, както си спомня Хари. Оценява го като негова грешка.

Домакините са подготвени и излизат с други обувки, далеч по-стабилни са на терена.

"Беше някакъв фарс - спомня си и Крис Съли, халф на Борнемут в онзи ден. - Падахме и се подхлъзвахме комично през целия мач.

Обувките ни бяха за изкуствени игрища за т.нар. астротърф. Асоциацията на феновете на Борнемут ни ги бе подарила в същата седмица, защото клубът бе с големи финансови проблеми.

Един Господ знае защо решихме да идем на гостуването с тези обувки, нито бяхме свикнали с тях, нито бяха подходящи!"

На връщане в автобуса Реднап си мисли, че няма как да получи за постоянно поста на мениджър на Борнемут след такъв дебют. И решава, че това май не е работа за него...

Шест месеца по-рано той е напуснал Борнемут като играч, за да отиде в Щатите. Играе за Сиатъл, след това е и играещ треньор там, но се завръща в Англия. Започва като асистент на Дейвид Уеб, но на 9 декември той е уволнен и Хари води следващия мач.

Нещата не се развиват по сценарий... 0:9. Най-голямата загуба в историята на Борнемут, ако трябва да включим в играта и статистиките.

Реднап се оказва прав - не му дават работата (което не учудва никого).

Дон Мегсън поема отбора, но едва се спасява от изпадане, а следващият сезон стартира с нови кошмари. През октомври 1983-а клубът решава, че е време за промяна и назначава за мениджър  Хари.

Феновете го приемат добре, забравили за онзи мач на ледената пързалка в Линкълн. Играчът, който толкова са обичали, прави серия от 4 мача без загуба и вади отбора от зоната на изпадащите.

Той е местна легенда, а и семейството му се чувства отлично в града. Синовете му Джейми и Марк също се готвят в академията на клуба, искат да следват пътя на татко си.

През януари 1984-а бие Манчестър Юнайтед за Купата на ФА - една от трите най-големи сензации в историята на турнира, след което вече е ясно, че кариерата му е тръгнала по пътя си.

Днес, след като е водил Борнемут, Уест Хем, два пъти Портсмут, Саутхемптън, Тотнъм, Куинс Парк Рейнджърс и националния тим на Йордания за два мача, Хари Реднап е съветник по спортно-техническите въпроси на австралийския Сентрал Коуст Маринърс.

Има зад гърба си 1382 мача като треньор за 33 години кариера в професията.

Видял е всичко, включително съдебен процес за взимане на подкупи при трансфери, който разкри, че е получавал плащания в тайна банкова сметка в Монако... кръстена на кучето му.

Това е Хари - голям шегаджия, голям играч, майстор на сделките и търговията, трансферен корифей...

С репутация на гуру в занаята

И всичко това при условие, че в онази вечер на 18 декември 1982-ра той бе решил, че тази работа не е за него.

А, да - и още нещо важно.

В автобиографията си преди няколко години Хари уточни, че се е шегувал в интервюто след дебюта му.

Седмият гол на Линкълн си е бил редовен.