Славиша не успя да играе с Пеле, но стана Крал в залата

През 80-те един хърватин покори Америка, след като избяга от Югославия

Sportinglife
Sportinglife 12:00 ч., 14 Ное 2016
0
2015

Негово Височество Краля на футбола в зала. Така го представя Sports Illustrated през февруари 1981-ва, когато името му вече е популярно в САЩ.

Името му - тук трябва уточнение. Списанието с огромна популярност зад Океана пише статия за Стийв Зюнгул, както произнасят в страната на неограничените възможности.

А историята започва десетилетие по-рано, когато 17-годишният хърватин Славиша Жунгул дебютира за Хайдук Сплит.

Веднага става ясно, че югославският футбол е намерил поредната си звезда. Славиша бележи гол след гол, а в следващите 7 години три пъти е шампион с Хайдук.

Различен е, като всяка звезда от онези години в Белград, Загреб или Сплит. Момичетата са луди по него, той лети по терена с дългата си коса "а-ла Джордж Бест". След 82 гола в 177 мача за Хайдук, всичко приключва през 1978-а по един странен за онези години начин.

През лятото Славиша получава оферти от Щатите. Искат го в новата лига NASL, която е запалена от идването на хора като Пеле и Бекенбауер (а в същата година и на Кройф).

Не го пускат, няма право да направи трансфер, преди да е навършил 28 години и да е минал казармата - така бе и в България в онези години.

Жунгул е само на 24 години, но идеята да напусне Югославия не му дава мира... Изкушава го животът зад Океана, в САЩ, въпреки че идва от Пожаревац - традиционно патриотично и здраво привързващо към корените им местните хора. Славиша е различен, него го влече животът по широкия свят, музиката, момичетата, стилът на рок звездите.

По това време той е част от звездна двойка - гаджето му Мони Ковачич (словенка) е една от най-ослепителните жени на Югославия.

Появата и на корицата на списание "Старт" я изстрелва на гребена на славата. Изданието е нещо като югославски отговор на "Плейбой" в онези години, но все пак в по-стегнат и неразголен вариант - все пак това са 70-те в страна от източния блок.

През есента на 1978-а Ковачич получава оферти за снимки зад Океана и приема. Трябва да замине през януари, а Жунгул, разочарован от отказа на президента на Хайдук да го пусне в Щатите по-рано същата година, замисля план.

Иска разрешение да замине с приятелката си за Ню Йорк за няколко седмици, като уточнява, че ще поиграе и в демонстративни мачове в зала, за да си докара някой долар.  Хайдук го пуска и това е грешка, за която клубът и до днес трябва да съжалява.

Славиша заминава за Ню Йорк и никога не се връща в Югославия. Приятелят му и бивш съотборник в Сплит Дон Попович (Деян по рождение), който е в Щатите по това време и води тима на Ню Йорк Ароус в спомената Лига. Тоест - двата тима - по един във футбола на зеления терен, и този в зала.

Вторият спорт набира особена популярност в Щатите, защото е по-атрактивен, динамичен и резултатен. Мачовете минават на фона на диско хитове, а залите са пълни.

Славиша Жунгул става Стийв Зюнгул за няколко месеца в САЩ, но не получава разрешение от Хайдук да играе за клуба си на открито.

Въпреки че Ароус предлагат 200 000 долара за това, Сплит отказва и търси съдействие от ФИФА. Световната централа наказва нападателя безсрочно.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията