Треньорът-педофил, който вкара Анди във филм на ужасите

Не е лесно дори, когато слушаш тази история. Какво остава за човека, който я разказва. Анди Удуърд е на 43 години, изглежда зрял и улегнал мъж, но в очите му се чете дълбока тъга.

"Ужасно е, целият ми живот е подчинен на това", казва преди да започне да говори по темата, разпалила огромен скандал на Острова.

Анди бе един от талантите в прочутата академия на Крю Аликзандра през 80-те и началото на 90-те, а после кариерата му се срина из долните дивизии - Бери, Шефийлд Юнайтед, Скънторп, Халифакс...

Говореха за него като за потенциална трансферна цел на Манчестър Сити и Мидълзбро във Висшата лига, но...

Историята, която се превръща в кошмара на живота на Анди, започва на 11 години. Лудото по футбола хлапе от семейство на заклети фенове на Манчестър Юнайтед постъпва в школата на Крю, недалеч от родния дом - манчестърското предградие Стокпорт.

По това време академията на "Грести Роуд" се слави като фабрика за таланти, които тръгват към големия футбол.

Дарио Гради, легендарният мениджър, е доверил работата с децата на Бари Бенел, който вече има славата на един от най-добрите треньори на млади играчи в страната.

"Просто исках да играя футбол, нищо друго - разказва Анди. - Татко и мама казваха, че като дете само футболът ме е интересувал, а и съм имал способности от съвсем малък. Крю бе началото на моята мечта."

Проблемът е, че освен талант, Анди Удуърд има и благ характер. Добро дете, което слуша всичко, което му се каже. Бенел урежда с родителите му момчето да остане в неговия дом, за да е по-близо до академията на Крю.

"Имаше маса за билярд, маймунка в клетка, няколко кучета, голям двор с врати за футбол... мечтата на едно дете. За уикендите оставах там, както и през летните ваканции. И не бях единствен", разказва Удуърд.

През 1998-а Бари Бенел (вдясно на снимката) бе осъден на 9 години затвор за педофилия, след като се призна за виновен по 23 различни случая. Шест от децата са били от Крю, като Анди Удуърд е първият, който излиза от анонимност, и то близо 20 години след делото.

Разказът е смразяващ:

"Децата в академията го гледаха с обожание, той ни показваше всичко на игрището. Имахме му пълно доверие, родителите ни - също. Когато започна тормозът, ни изнудваше да не казваме на никого, защото иначе няма да играем.

Заплашваше ни и физически. От този момент нататък се затворих в себе си, станах интроверт, не водех нормален живот на тийнейджър. За да станат нещата още по-непоносими, Бенел започна да сваля сестра ми."

Нещо повече - той дори се появява с нея на вечеря в дома на Удуърд и седи на семейната маса с баща му и майка му. На 18 години е, когато Бари Бенел се жени за сестра му и превръща кошмара в ад, в нереална паралелна действителност, в която Анди трябва да живее.

Футболът отдавна е на заден план. Талантът играе двайсетина мача за Крю, но не може да покаже много на терена. "Изпитвах страх, не бях с главата си. Имах паник атаки. Понякога тотално губех минутите и случващото се на терена", спомня си за първите мачове в мъжкия футбол.

В Бери успява да събере сили, играе над 100 мача, но... точно тогава започва процесът срещу Бенел, който е разобличен. Анди Удуърд прави първия си опит за самоубийство.

Страхува се, че ще бъде посочен с името му и това ще е фатално за живота и кариерата му.

"Във футбола няма прошка, ако в съблекалнята се разбере нещо такова, ставаш посмешище, никой няма да те съжалява", казва днес, макар вече да е убеден, че е бъркал в преценката си. "Може би трябваше да говоря още тогава, но нямах смелост", признава

Присъдата му дава временно покой и между 1998-а и 2000-а Анди играе най-добрия си футбол. Но паник атаките не спират. Едва го спасяват в болница, след като една от тях го кара отново да посегне на живота си.

Съотборниците му дори не разбират, но мениджърът Нийл Уорнък е повикан от лекарите и иска да знае всичко. Шокиран е, когато чува историята.

Седмица след това играе за Бери в Джилингам и напуска рано терена. Иска смяна и в репортажа за мача пише, че е разтегнал мускул. Уорнък настоява да бъде декларирано така. Всъщност поредната психоатака го връхлетява още в първите минути и има усещането, че ще умре на игрището.

След това, вече към края на кариерата му, го намират в гаража и го вадят от колата точно преди да се задуши. Осъзнава, че е крайно време за потърси помощ и започва терапия.

На 43 години днес Анди Удуърд си спомня и единствения случай, когато се връща в Крю след онези ужасни години. Вкарва гол за Бери при гостуването там.

"Не можех да сляза от автобуса, коленете ми трепереха преди мача - спомня си. - Никога повече не съм ходил там от тогава. Да, мисля, че Крю трябва да понесе отговорност за това, че е допускал един от неговите служители да прибира деца в дома си. Не е възможно възрастни хора и ръководители да не са разбирали какво се случва."

През 2015-а Бари Бенел, вече под името Ричард Джоунс (практика в Англия е педофилите да получават променена самоличност след излежаването на присъдите им), е признат за виновен по още 4 обвинения и пак влиза в затвора. Там е и днес.

Но това не топли особено Анди Удуърд, който най-накрая разказа историята за това как мечтата му да бъде професионален футболист се е превърнала в кошмар, от който никога няма да се измъкне.