Чудо! Шок! А защо просто не оценим обективно Лудогорец?

Лудогорец се класира за Лига Европа напролет и този сезон влиза като нова глава в историята на футбола ни.

Никой български отбор не го бе правил - да мине през групите на Шампионската лига и да не отпадне напълно оттам.

Още преди старта на битките в група А Sportinglife.bg констатира очевидното - този тим на Разград е най-силният и качествен от всички състави, събирани досега в клуба на Кирил Домусчиев.

Класа с по двама изпълнители на всеки пост, като на скамейката са хора, които играят редовно примерно за румънския национален отбор.

Всичко това струва много пари и при неофициалните данни по темата, може да се изчисли приблизително, че бюджетът на Лудогорец само за заплати на играчите наближава 500 000 евро на месец.

Говори се за хора, които взимат по 20-25, че и 30 хиляди евро месечно, и то не единици. Само с такива възнаграждения можеш да привлечеш и задържиш класни играчи.

Това са - да кажем - към 6 милиона на година, само в това перо. Трансфери като Кафу (2,2 милиона евро), Пластун (500 000), Натанаел (1,4 милиона) и т.н. също говорят за амбиция и възможности на ниво поне 2 категории над стандартите на родния футбол.

Такива разходи са по силите на малко клубове от ниския ешелон на европейския футбол, по-скоро гравитират около парите, давани в средната класа на континента. Прибавяме и премиите...

Просто за сравнение: Легия Варшава няма трансфер над 1 милион евро все още, а участва редовно в групите и взима точки там. Но едва ли в Полша при всяка такава пишат "чудо", "бомба" и че техният армейски отбор е "изумил Европа".

Поляците направиха 3:3 на Реал преди месец, също само за справка. Но пък паднаха с общо 14 допуснати гола от Дортмунд и бяха скъсани от критики в родината им.

Та за модела Лудогорец.

Фактор №1: Добри суми за трансфери и заплати = качество на терена. Взимаш играчи от Метц, Сао Пауло и Атлетико Паранаезе, от украинското първенство, плащаш за тях и гарантираш малка вероятност за грешка.

2. Обиграване на отбора и липса на текучество (след подмяната на карето от участието в групата за 2014-а - Абало, М. Александров, Ешпиньо и Хамза), налагане на ротационна политика, при която в по-простите като ребуси мачове от вътрешното първенство играят на практика резерви, конкуренцията между добри играчи на всички позиции... Заслугата тук е и на Георги Дерменджиев.

3. Опит. Рутина. За 4-5 сезона тези футболисти като ядро на отбора изиграха 30-ина европейски мача, гостуваха на "Бернабеу", "Анфийлд", "Олимпико", "Емиратс", "Максимир", ЮНА, "Маракана"... От какво да се притесняват?

И фактор №4 за наложения модел на стабилност: Както е казал един велик футболен мъдрец - Брайън Клъф "Победата става навик".

Когато биеш в 50 от 55 мача за годината, нормално е да имаш самочувствието, че можеш да го направиш навсякъде.

Лудогорец се е превърнал в тим, за който победата е ежедневие - да, срещу скромни съперници у нас, но и това дава увереност и изгражда победен манталитет.

След тези обективни фактори за успех, реализмът изисква да оценим какво точно постига Разград.

Три точки от 6 мача в групата не са "чудо", "шок" и "сензация", както пишат един през друг колегите, използвайки вълната на еуфория, превъзбуда и прилив на национална гордост пред телевизорите. Знаете този ефект - постоянно опитваме да го яхнем с повод и без повод, с успехи или при спорни такива, не само в спорта.

Фактите: Лудогорец взе 4 точки от миналото си участие, и пак в група с два много сериозни отбора и Базел. Ливърпул преди 2 години бе завършил втори в Англия, а Реал си е Реал. Сега Арсенал бе с второ място от предния сезон във Висшата лига, а ПСЖ... ясно.

Та започваме от числата - 3 т. за участие 2016-а срещу 4 пункта миналия път (2014-а). Е, да - така се развиха нещата, че и три стигнаха за трето място сега. Тогава 4 отредиха четвърто.

Трите точки слагат Разград някъде до клубове като Селтик, ПСВ, ЦСКА (Москва) - отбори, които постоянно се класират в групите и редовно смятат за постижение да вземат точки там. Класиране в елиминациите на шампионския турнир им е мечта, обикновено илюзия.

Лудогорец се мери с тях, а това е средната класа на Европа. В никакъв случай тези отбори не са чудесата на континента. И не изумяват Европа. Просто стегнато оперират с добър бюджет, не като на водещите тимове, но достатъчен да сглобиш корав отбор.

Като Лудогорец.

Не е чудо, че Разград е там. Моделът и сумите, давани в този клуб, не отстъпва в никакъв случай на тези в Легия, да кажем.

Стандартът на британския футбол налага на Селтик да плаща повече, но като класа на играчите и сила на конкуренцията във вътрешното първенство нещата са сходни.

Селтик не би платил за Скот Синклеър 4 милиона лири, ако не ги дава на Астън Вила. Просто британският пазар диктува надутата сума. Това е най-скъпият нов в отбора от Глазгоу, а ако бе взет от Сао Пауло (както Кафу в Разград) би струвал... точно колкото Кафу.

Селтик - затова и го споменаваме тук, също завърши груповата фаза с 3 т., като бе в група с Барса, Манчестър Сити и Борусия Мьонхенгладбах.

Продължаваме с фактите:

В шест мача - 6 вкарани гола и 15 допуснати. Нищо като чудо на чудесата, като позитивният извод е, че Лудогорец е вкарал на всеки съперник (1 на Базел, 2 на Арсенал, 3 на ПСЖ).

И - куриозно или не - спечели точките си точно в трите мача, в които игра най-прибрано и прагматично. В които подходи разумно, а не се качи на крилете на ентусиазма и очевидно силната си офанзивна линия.

С тези играчи в атака е ясно, че Лудогорец може да вкара на всеки стадион по света. Колко ще допусне обаче - това е въпросът.

Срещу Базел и в двата мача подходът бе предпазлив и с ясно осъзнаване на значимостта на двубоите. И двата хикса в тях донесоха класирането. Срещу Арсенал в Лондон и София се видя, че атаката до изнемога се наказва от опитен отбор с много класа.

С ПСЖ реално стана същото на "Васил Левски", а в Париж домакините изпуснаха достатъчно положения, за да бият. Все пак говорим и за тим, очевидно страдащ от липса на увереност (вижте последните резултати на ПСЖ и е ясно защо).

Лудогорец използва всеки от факторите в своя полза, както прави един тим, който излиза в мач като аутсайдер. Това също е заслужена "червена точка" за тима на Дерменджиев. Той се е научил да извлича максимума от детайлите в и около един мач, които се накланят към него.

Където комплиментите са си заслужени - не бива да ги спестяваме на петкратния шампион. Ясно е, че той е прехвърлил отдавна оградата на родния футбол. Да, прави го с пари, които конкурентите му у нас нямат. Но и вече със знания и рутина от срещи с най-добрите в Европа.

Без да стигаме до крайности като "чудо" и "шок", представянето на Разград остава стабилно и градацията е, че имаме още едно пролетно участие на този отбор в евротурнирите.

Стандартът на Лудогорец вече е такъв, че това в никакъв случай не е чудо. Нормално развитие на нещата с оглед инвестициите, натрупания ноу-хау и манталитета, изграден с мачовете, победите, титлите...

Ако запази състава си и за следващия сезон, плюс 1-2 попълнения, например в центъра на защитата, Разград може догодина по това време да погледне и към излизане от групата в 16-те най-добри на Шампионската лига.

Тогава вече можем да говорим за супер постижение и ще се приближи до думичките, които ни блъскат от заглавията днес.

Малко по-реалистичен подход не е излишен на тези, които отразяват успехите на Лудогорец.

Такъв, какъвто помогна на отбора да блокира еуфорията в играта си във важни моменти и да изгради точковия актив, който даде път на тима в Лига Европа напролет.