Клоунът от "Уембли"

Нощта, в която лудият полски вратар Ян Томашевски отчая Англия

Sportinglife
Sportinglife 08:40 ч., 15 Дек 2016
0
3108

"Вратарят им е един клоун. Още в първия мач го видяхме, ще го видим и тази вечер."

Когато Брайън Клъф говори за футбол, слушайте. Така казват за мъдреца. Тези негови думи от 17 октомври 1973-а в студиото на BBC обаче го преследват до края на живота му и стават основа за една от най-легендарните истории в европейския футбол.

Клъф е един от гостите за предаването на най-важния мач на Англия за това десетилетие.

Гостът на "Уембли" е Полша, а на домакините трябва само победа, за да се класират на Мондиал 1974. Поляците идват за реми, след като са победили Англия с 2:0 по-рано в квалификациите.

За отбора, вдигнал световната титла 7 години по-рано и направил много силно световно в Мексико през 1970-а, пълен със звезди и воден все още от сър Алф Рамзи, отпадането би било катастрофа.

Клъф говори за Ян Томашевски, вратарят, който в първия мач няколко пъти драматично пада и търси лекарска помощ в последните минути на жесток английски натиск. Но - което великият Брайън отказва да признае, и спасява поне 5 чисти положения тогава.

Вероятно заради травмата, която полската победа нанася на английския футбол през юни същата година, британците са изпълнени с желание за мъст. Боби Мур, всемогъщият капитан на световните шампиони, е на практика замразен и зачеркнат за националния след мача в Полша, където си вкарва автогол.

Та Томашевски и компания пристигат на "Уембли" като категоричен аутсайдер, а заглавията във вестниците - типично по английски - са за "разгром", "отмъщение", "красива победа с голям резултат"...

Официално на стадиона има 90 587 зрители, но по онова време никой в Англия не се съмнява, че на трибуните влизат към стотина хиляди. Така е на всеки финал за Купата на ФА, както и на големите мачове на националния.

Коментаторът на мача също го казва в началото - 100 000 чифта очи са вперени в терена, милиони пред телевизорите чакат победа и класиране на световното.

"Клоунът" Ян на вратата е надеждата на Полша, въпреки че и останалата част от отбора не е лишена от талант - Дейна, Лато, Гадоха - играчи, които Европа познава добре.

Историята на Томашевски започва малко по-рано, нека я научим като важно въведение към това, което се случва на "Уембли".

Родителите му са изселени от Вилнюс след Втората световна война, расте във Вроцлав, а майка му казва за него, че от най-ранните си години е научил "всички мръсни номера". Принуден е - иначе няма да оцелее.

Не е броен за голяма работа в Полша до 1971-ва, когато титулярният страж на националния Ян Гомола се контузва и за важния мач срещу Западна Германия трябва да пази 23-годишният тогава Томашевски.

В Полша това не е обикновен двубой, както можете да се досетите - насреща са германците! Вратарят смело застава под рамката, той е абсолютно "перде". С вина и за трите гола, отборът му губи с 1:3.

"Половината от нацията искаше да ме види обесен. Другите искаха да ме екстрадират от страната", обяснява спокойно в книгата си години по-късно грамадният 193-сантиметров вратар.

Вечерта преди мача в Лондон той не успява да заспи, за първи и последен път в живота си е нервен. Но треньорът Кажимеш Горски намира пътя към това да го настрои правилно:

"Слушай, Ян - казва му сутринта преди големия двубой. - Можеш да играеш още 20 години след днешния мач. Може да запишеш и 1000 мача за Полша, но никой да не те помни с тях. Ако тази вечер пазиш силно и спечелим, това остава за цял живот.".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията