История за дъжд, чадъри и Луис Суарес

Това е история, в която вали, и то няколко пъти. И за обикновени, евтини чадъри. Два от тях са зелени, а третият - Софи не си спомня...

Това е историята на Луис Суарес, когото днес всички познаваме като един от най-добрите играчи в света. Но това е началото, преди да покаже талант в Аякс, да блесне ярко в Ливърпул и да е суперзвезда днес в Барселона.

"Валеше като из ведро и Софи се беше измокрила до кости. Аз пък бях абсолютно сух и щастлив, пред една електронна игра. Откъде можех да знам, че тя ще ме чака отвън, пред търговския център, където трябваше да мине първата ни среща?".

Това е началото на автобиографията на Суарес, в която описва първата си среща с бъдещата си съпруга.

Съвсем млад е, на 15 години. Софи обаче не е съвсем мокра тогава, защото е взела едно малко чадърче, за всеки случай. Просто се чувства излъгана, а в онези години и двете деца от Монтевидео нямат мобилни телефони.

Нататък срещата все пак се случва, а след това...

Заради Софи младият талант на Насионал прекосява океана, като взима пари назаем.

Тя живее в Барселона с родителите си, тъй като баща и - банков служител, намира добра работа там. Луис се заклева да направи трансфер в Европа, за да е близо до любовта на живота си.

Това се случва по-малко от година по-късно, когато идва първата оферта за него - от скромния холандски Грьонинген. Суарес е готов да обяви гладна стачка пред клуба си Насионал, но предложението да се приеме.

Грандът от Монтевидео недоумява, но... любовта е по-силна от разума в случая. А и Грьонинген ("изобщо не знаех къде е това", пише Суарес в автобиографията си) е по-близо до Барселона от Уругвай, нали?

Вторият чадър. Пак в проливен дъжд, но вече на стадион "Юроборг", току-що открит през 2006-а, тъкмо навреме за завръщането на Грьонинген в евротурнирите.

Насреща е сръбският Партизан.

Вали като из ведро. Край тъчлинията треньорът на домакините Рон Янс се е прикрил от пороя с малко зелено чадърче. На терена рискованият му ход да пусне 19-годишният уругваец Суарес като титуляр седмици, след като е привлечен от Насионал (горе с екипа на тима от Монтевидео), дава дивиденти.

След 2:4 в Белград, холандците нападат в дъжда и Луис печели дузпа в 60-ата минута. 1:0. Обратът не е далеч... Две минути по-късно Янс прави смяна и вади Суарес от игра. Рошавият младок, мокър до кости, с разкривено от гняв лице и щръкнали, доста големи зъби (е, това поне не се е променило), ръкомаха и ругае на испански треньора си. Отказва да му подаде ръка.

Янс изригва. Хвърля чадъра на земята, като го чупи. Псува и дори обръща гръб на игрището.

А там Грьонинген напразно търси втория гол, не го намира и отпада.

Феновете са разочаровани, а скандалът поражда съмнения колко дни остават на новото уругвайско попълнение в клуба. Според всички в Холандия Суарес скоро ще бъде "разтоварен", след като не се разбира с треньора Янс.

Но наставникът е достатъчно опитен и зрял човек. Той бързо разбира, че случилото се е незначително на фона на таланта, който има на разположение. Диамант с характер, технически и физически способности да стане звезда.

Янс се заема бързо да обясни на младежа, който не говори и дума на друг език, освен испански: Нищо не е станало, продължаваме заедно.

Три дни след мача с Партизан, Грьонинген губи с 1:3 у дома от Витес в 82-рата минута. Суарес е създал достатъчно ситуации, но не успява да вкара. Тогава обаче печели дузпа и тимът му намалява на 2:3.

Янс го окуражава отстрани: Давай, момче, всичко ти се получава, просто стреляй повече към вратата! Колко е разбрал Луис... В 90-ата минута забива изравнителен гол, а в добавеното време се освобождава в наказателното поле сред гора от крака и почти къса мрежата - 4:3!

След края играчите отиват при агитката, а на терена е и Янс, пак със зелено чадърче (това просто са клубните цветове), въпреки че не вали. Прегръща Луис и усмихнат му подава чадъра, на шега.

В своята автобиография, спомената вече, Суарес говори за мача с Витес като за момент, в който е осъзнал, че е достатъчно талантлив да успее в Европа. Съвсем млад, той има нужда от доза увереност.

След двубоя има вечеря на клуба, на която идват и директорите на Грьонинген. Един от тях отива при Луис и, с помощта на преводач, започва разговор с него. Казва му, че в тези последни минути срещу Витес всички в клуба са почувствали облекчение.

Трансферът му е станал, след като скаут на Грьонинген е гледал само един мач на Суарес в Уругвай!