Сър Алекс на 75 - историята му от Дупница до Барселона

Всичко започва в Дупница

Сър Алекс печели 3 титли и 4 купи в Шотландия за времето си в Абърдийн, като сътворява немислимото - прекъсва временно изключителната доминация на Селтик и Рейнджърс. Това са уникални години за клуба от "Питодри", а Фъргюсън вече е измайсторил подхода, който прилага години по-късно и в Юнайтед.

Непрестанно атакува медиите, които "подкрепят отборите от Глазгоу", обвинява ги, че са срещу Абърдийн. Същото е със съдиите, а и критикува често феновете, че не създават по-тежка атмосфера за гостуващите отбори на "Питодри". Постепенно Фърги печели психовойната и надвива грандовете, а стадионът на Абърдийн се превръща в ужасно място за гостуване.

В Дупница, която тогава се зове Станке Димитров, сър Алекс дебютира на европейската сцена като мениджър. Годината е 1978-а, а в програмката за мача срещу Марек името на българския отбор е изписано "Марек Димитров".

Абърдийн е победен с 3:2 в Дупница, но печели с 2:0 в реванша и продължава в турнира за Купата на носителите на купи.
33 години по-късно на базата на Манчестър Юнайтед в Карингтън, Фъргюсън получи от български журналисти изрезка от вестник "Народен спорт" (горе) след паметния му дебют в Европа, поставен в рамка.

Заглавието е: "Запознанство по шотландски".

Най-големият миг в годините му в Абърдийн обаче идва не с титлите и купите у дома, а със спечелената КНК през 1986-а, когато на е победен Реал Мадрид. Фъргюсън има особена слабост към този клуб от младежките си години, след като е видял наживо финала за Купата на шампионите Реал - Айнтрахт (7:3) през 1960-а в Глазгоу. Мач, смятан и до днес за еталон по футбол.

Победата над Реал е най-голямата гордост до този момент в кариерата му, а Фърги е едва на 44 години и изпълнен с амбиции.

По-късно в живота му пътищата ще се пресичат с "кралете" от Мадрид и неговото мнение за Реал ще се промени. За да се стигне до обвиненията, че са "ужасен клуб, на който не би продал и вирус", преди трансфера на Кристиано Роналдо през 2009-а.

Катастрофата в Оксфорд

Фъргюсън поема Манчестър Юнайтед през есента на 1986-а и обявява на първата си пресконференция, че иска да стабилизира отбора, преди да се мисли за титли и купи. Това не е достатъчно добро изказване за феновете на Юнайтед, които по това време чакат шампионски триумф 19 години. Дебютът на новия мениджър е на 8 ноември като гост на Оксфорд и завършва катастрофално - 0:2 е най-малкото, с което "червените дяволи" се отървават.

"Седях на трибуната точно срещу скамейките на резервите - разказва Дейвид Аткинсън, който тогава е на 18 години, а днес е председател на една от големите фен организации на Юнайтед. - Стисках програмката за мача в ръце и очаквах най-лошото. Фъргюсън изобщо не бе популярен избор, въпреки че бе спечелил трофеи в Абърдийн.

Коментирахме състава и как бе нареден на терена - най-градивният ни играч Йеспер Олсен бе на скамейката, Робсън и Стракън бяха контузени, а в атака Питър Девънпорт и Франк Стейпълтън бяха напълно изолирани.

Играехме с четирима в отбрана и дефанзивно подбрана халфова линия. Разбиха ни, изобщо не изглеждаше вероятно да вкараме гол.

Най-разочароващото бе, че виждахме Фъргюсън, който седеше на скамейката и не предприемаше нищо. Във влака на връщане от мача си мислех, че той е временен вариант, докато клубът не посегне към някое голямо име."

В тези дни шотландецът е поразен от това, което заварва в Юнайтед. Но не го прави публично достояние. Културата на пиене е масова за английския футбол по онова време, но в този клуб нещата тотално са изпуснати.

Рон Аткинсън, предшественикът на сър Алекс, дава пълна свобода на звездите си и Пол Макграт, Брайън Робсън, Норман Уайтсайд, Стракън и Стейпълтън си правят каквото искат. Първите трима имат проблем с алкохола, толкова сериозен, че постоянно са контузени или извън форма. А са любимци на феновете и радикално обръщане срещу тях не е в интерес на новия мениджър.

Но Фъргюсън е безкомпромисен и изчиства отбора от всички стари асове (само Робсън оцелява до първата титла през 1993-а), за да промени правилата в Юнайтед.

Football. Bloody hell!

Една от най-прочутите фрази на Фъргюсън, която няма буквален превод на български език. Казва я в края на интервюто си на терена на "Камп ноу" минути, след като Манчестър Юнайтед по неописуем начин обръща Байерн за някакви си секунди и с 2:1 печели Купата на европейските шампиони през май 1999-а.

Трофеят, за който Фърги мечтае от онази 1960-а и споменатия финал Реал - Айнтрахт.

Фразата значи нещо като: Футбол, мамка му!

"Това е върхът, нищо никога не може да го надмине - казва Алекс в същото интервю. - За първи път се чувствам удовлетворен.

Снощи в хотела си казах - няма да се оставя на емоциите, ще се наспя, ще приема, че вероятно ще загубим. Имам живот и след този финал... Опитвах да преодолея вълнението и напрежението. Приказката е пълна с това, че го направихме на рождения ден на сър Мат Бъзби. Сигурен съм, че той помогна. Няма какво да кажа на играчите, те знаят какво направиха днес и как ме накараха да се чувствам."

Сър Алекс постигна още много успехи, вдигна десетки трофеи. Но нощта в Барселона през 1999-а остава неговият личен връх.

Тя е кулминацията на усилията му, мечтите и всички жертви по пътя.

Човекът от пъба в Говън, минал през скандала със секретарката в Сейнт Мирън, победен в Станке Димитров и унизен в Оксфорд, днес е смятан за един от най-великите в историята на футбола.