Съдията, съдията, съдията ...

"Няма начин това да е червен картон. Няма начин...", клатеше глава Славен Билич след 0:2 на неговия Уест Хем срещу Манчестър Юнайтед.

Хърватинът недоумяваше как реферът Майк Дийн изгони Софиан Фегули още в 12-ата минута за влизане в краката на Фил Джоунс, което в най-лошия случай бе нарушение на ръба на жълтия картон. А в общия - единоборство 50:50.

Два часа по-рано, след като Манчестър Сити победи с 2:1 Бърнли у дома, Пеп Гуардиола застана пред репортерите и отказваше да говори за съдията Лий Мейсън и отвръщаше на въпросите за него с "вие сте журналистите, кажете вие".

Мейсън доста пресилено изгони с директен червен картон Фернандиньо от Сити още в 32-рата минута за нарушение в центъра, което бе в най-лошия случай опасна игра.

По същото време Юрген Клоп мърмореше за две дузпи, свирени срещу Ливърпул от Антъни Тейлър, както и особено за нарушението, след което стана втората при 2:2 срещу Съндърланд.

Нито едно от тези три интервюта няма да намерите в иначе обширните отзиви, публикувани на сайта на Висшата лига.

Там критиките към съдиите не са допуснати. Всичко е цветя и рози, най-лъскавото и силно първенство в света си върви идеално.

То наистина си върви, хората играят на 31 декември, 1 януари, мачовете са зрелища, интригуващи и си струват.

През 80-те и 90-те по българските стадиони бе особено популярен един рефрен. "Съдията, съдията, съдията..." Знаете какво е, нали? Неособено хетеросексуално ориентиран мъж.

Мелодийката си е футболно култова, а през 2000-а година E-type написаха върху нея и песента, станала официален химн на европейското.

В Англия, ако я знаеха, щяха да я припяват всяка седмица. Защото бригадата скъпоплатени професионални рефери там наистина прави всичко, за да развали спектакъла.

Да вземем най-добрия - Марк Клатенбърг, който тази година свири финалите за Купата на ФА, на Шампионската лига и на Евро 2016.

В първия двубой забрави правилото за авантажа два пъти при голови атаки на Кристъл Палас срещу Манчестър Юнайтед и провали добри шансове на аутсайдера да поведе. Да кажем - размина му се от големи критики, макар видимо да не се справи добре.

В Милано на Реал - Атлетико се направи, че не вижда очевидното и не изгони ни Пепе, ни Серхио Рамос за втори жълти картони в последните минути от 90-те, което щеше да остави "белите" с 10 или 9 в продълженията. А после и двамата взеха, че вкараха дузпи за крайната победа на Реал в Шампионската лига.

Пак му дадоха добра оценка, в духа, наложен от Висша лига, ФА, УЕФА и ФИФА, че всичко е позитивно, критики не бива да има и "продуктът върви добре".

Малко по-сложно му беше на финала на Евро 2016, където Димитри Пайе изрита Кристиано Роналдо и го извади рано-рано. Спорна ситуация, но дали нямаше да има червен картон, ако играч не на домакините го бе направил?

При Клатенбърг никога не се знае...

И днес той е в историята на футбола с "требъла" си за 2016-а, даже си го татуира на ръката. Звезда.

Да идем до Майк Дийн, човекът, ядосал Билич и развалил мача Уест Хем - Манчестър Юнайтед на 2 януари. То да му беше за първи път...

Само през този сезон човекът е дал 6 червени картона и 10 дузпи, някои от тях направо изумителни. Последните му две седмици са особено силни.

Дийн не видя как Рос Баркли опитва да демонтира глезена на Джордан Хендерсън в дербито Евертън - Ливърпул (0:1). Иронизираха го по целия свят, а хора като Алън Шиърър, Гари Невил и Крис Уодъл обявиха влизането за "най-грубо за сезона".

Нямаше червен картон, а шефът на съдиите Майк Райли излезе и защити своя човек, който спазил новата тенденция "да се пазят играчите от леки изгонвания в духа на играта".

Добре де - супер.

Наградиха Дийн да свири друг напечен мач, на 28 декември между Саутхемптън и Тотнъм.

При 1:2 и оставащи 30 минути той изгони Нейтън Редмънд от домакините и даде дузпа за гостите в ситуация, в която дори да имаше нарушение, бе извън наказателното поле. Да не говорим, че си има вече съвсем не нови разпоредби на ФИФА - дава ли се дузпа, тя е достатъчно тежко наказание, да се запази поне играча от червен картон.

Не - Дийн стана пак звезда на мача, а после Тотнъм с лекота помете съперника с 4:1. Не че отборът на Почетино има някаква вина, просто професионално си използва предимството.

Както го направи и Юнайтед срещу Уест Хем.

За да дойде изгонването на Фегули в самото начало... Къде отидоха думите на Райли, че се пазят играчите, за да се спаси духа на играта?

Стремежът на хора като Майк Дийн, Марк Клатенбърг, Лий Мейсън и останалите, да са център на внимание, вреди на английската игра. Нещо повече - те свирят мачовете като хора, които не са играли този спорт. А това е ключово, защото не усещат точно това, за което говори шефът им - духа на играта, пулса на играта.

Тук не става дума за тенденциозно подкрепяне на един или друг отбор, защото ако завъртим лентата с грешки от началото на сезона, всеки ще е страдал по не по няколко пъти от тях. Едната седмица се оплаква един, следващата - друг

И щяхме да приемем аргумент като "и те са хора, бъркат", ако не ставаше дума за лесни решения, оплескани в опитите да се пунктуализира интерпретирането на правилниците.

А най-лошото е, че над английските рефери си има чадър, който ги пази от критики и наказания. Гледайте само как на Майк Дийн ще дадат отново най-здравия мач от следващия кръг.

Професионалисти, и то добре платени, те са всъщност отряд звезди в звездната и без това среда на Висшата лига. Самият факт, че в youtube и google има достатъчно техни видеа и снимки, за да ги сбъркате с водещ играч от Стоук примерно, е достатъчен.

Най-добрите съдии са тези, за които не знаем как се казват, когато свърши мачът. Не сме ги видяли.

Но в Англия отдавна такива няма.