Незабравимите 11

Никола Цанев

Неговото място е тук, в средата на терена, където винаги е твърдял, че е най-силен. ЦСКА през 60-те го използва обаче на върха на атаката и не бърка - той е машина за голове и се превръща в легенда. Шест пъти шампион, вкарва към 150 попадения за "червените", а има и 6 за Левски.

Автор на един от най-паметните голове във вечното дерби след дрибъл, сравним с изпълненията на Гаринча от онези години, при който елиминира цялата защита на Левски.

Играе само 8 пъти за първия тим на страната, но е бронзов от олимпиадата Мелбърн 1956.

Почина през 2004-а, едва на 65 г. Може да се каже, че никога не получи признанието, което заслужава. А който го е гледал ще потвърди - гениален.

Георги Славков

Отиде си на улицата в Пловдив, докато се прибираше от базата на Ботев в Коматево към дома си. Изненадващо, нелепо - преди две години, през януари, едва на 55. Бенкса бе една от големите личности на пловдивския футбол в края на 70-те и началото на 80-те, а после звезда и на ЦСКА.

Спечели "Златната обувка" на Европа през 1981-ва, разделяйки приза за голмайстор на континента с Кини от Барселона. Срещат се през есента на същата година в евротурнирите и Славков бележи уникален гол от пряк свободен удар.

С ЦСКА взима две титли на страната, преди да отиде в славния френски Сент Етиен в средата на 80-те.

За конкуренцията и класата в родния футбол донякъде говори добре, че такъв изумителен талант има едва 37 мача за националния. Просто в онези години за всеки пост, особено в атака, чакаха поне по 3-4 супер футболисти.

Иван Колев

Изключителна личност в историята на футбола ни. Заагубихме го преди 12 години, когато бе на 74. Отиде си така, както и живя - с усмивка. Един от големите бохеми на играта, а на терена - човек, с когото се съобразяваха дори Яшин и Пеле.

Руският вратар го покани на бенефиса си в Москва, където бяха най-големите в света по това време.

Ването записа над 350 мача за ЦСКА през 50-те и 60-те, като има 17 сезона в червено. Печели 12 шампионски титли и два пъти е избиран за Футболист на годината.

Колев е първият българин в класацията за "Златната топка" на списание "Франс футбол" в дебютната година на приза, когато е №9 в Европа.

Техническите му умения са такива, че често забавлява публиката, спирайки на крилото топката с всяка част на тялото - гръб, задник, рамо... Феноменален.

Тодор Диев

Разправят, че ударите му са чупили греди по българските стадиони.

Дали е вярно - кой знае? Но е сигурно, че след един мач на България с Бразилия в Сао Пауло през 1958-ма местните вестници го наричат "Българския бик". Вкарва гол и му предлагат трансфер в местен отбор.

Но той си остава в Спартак, пловдивския Спартак. Напуска го само за година, за да играе... пак в Спартак, но от София.

А през 1963-а с тима от Пловдив, на който е символ и емблема, става шампион на България. Има 55 мача и 16 гола за националния, а днес стадионът на Спартак носи неговото име.