Незабравимите 11
Един отбор легенди на родния футбол, които вече не са сред нас
Георги Соколов
Ако днес се роди такъв талант, трябва да направим всичко възможно да не приключи с големия футбол на 27 години.
Соколето или Йогата, както е наричан през 60-те, напуска Левски след обединението със Спартак (София) по причини, които е трудно да бъдат обяснени в наши дни. А е на 27, в разцвета на силите си.
Техничен и бърз, самороден талант с нестандартно мислене на игрището... Човек, който остава след тренировките да бие дузпи с петички, за да забавлява запалянковци по трибуните.
Забравен след края на кариерата му, въпреки че е изключителна личност за историята на Левски - вкарва първия гол на клуба в евротурнирите и помага за две шампионски титли.
И той, като Цанев и Славков, играе малко мачове за националния - обидно малко дори, само 14! Но ако днес е в този тим някъде горе, поне никой няма да слага спирачки на въображението му и футболния му талант.
Атанас Михайлов
Начко, който вкарва от корнер, от преки свободни, които са като дузпи и ... откъдето си поиска.
За кварталите около стадиона в "Надежда" той е мит. За останалите у нас, които някога са обичали или обичат футбола, Начко Михайлов е легендарно име. Локомотив (Сф) остава неговата единствена любов, играе над 300 мача и вкарва близо 150 гола за отбора.
След паметни мачове с Монако в края на 70-те, в които вкарва 5 гола (4:2 и 1:2), из София тръгва прякорът "Моначко".
Във Франция го сравняват с Пушкаш, защото изглежда неособено подвижен и дори - с коремче, малко като славния унгарец от 50-те и 60-те. Но падне ли топката в краката му...
При отсъждане на пряк свободен удар за Локо (Сф) на който и да е стадион у нас, привържениците на противника се примиряват с най-лошото...
Отиде си през октомври 2006-а. Мястото му в тези 11 е сигурно.
0 коментара