Мързеливите гении

Мат льо Тисие

Трудно е да повярваме, че в света на задъхания и физически ужасно изстискващ английски футбол, се появи този тип (долу).

Небрежен, с наднормено тегло и видимо тромав, разхождащ се наоколо по игрището, но смъртоносен, когато топката стигнеше до него.

Преки свободни удари. Дузпи. Удари от движение. Когато се движеше... Мат бе гениален, а същевременно - необяснимо неподвижен и мързелив.

Признава, че си е хапвал пайове, стекове и си е пийвал биричка дори на предсезонната подготовка.

Разрешено му е било от мениджърите на Саутхемптън, които осъзнавали, че без неговите проблясъци, голове и асистенции, отборът ще я закъса.

Фаустино Асприля

Ловък като пантера, сръчен и с невероятни технически умения, колумбиецът не си падаше по тежките физически усилия.

Предпочиташе да "дреме" някъде из защитната линия на съперника, да чака пас и да покаже тогава какво умее.

Головете му за Нюкасъл и Парма бяха велики, задни ножици, удари с волета, дрибъл и дори с петички. Шедьоври от преки свободни удари... Но никога след преследване на съперника и отнемане на топката от него.

Как го виждате днес ако е в отбор на Клоп, Конте, Моуриньо или Гуардиола? Как ще кажете на Тино "играем дълбока преса, тичай и гони защитниците"?

Няма начин. Той ще си почеше носа и ще махне презрително, отпивайки от любимата си кока-кола.

Ромарио

Защо да тича? Та той така или иначе играше футбол само в наказателното поле?

Наскоро в интервю с половин уста призна за по-добри от него Пеле и Марадона, но... след тях веднага идва самият той. И разказа с охота колко пъти е пропускал тренировки още в ПСВ, а и в Барселона.

Ромарио бе гениален техник, уникален голмайстор, който можеше цял мач да не помръдне от мястото си, но да вземе топката и да я промуши в най-тесничкото пространство и до мрежата.

"Да, фитнесът не ми бе сила. И не обичах тренировките без топка." Така казва.

Тръгваше от място рязко, с три-четири бързи крачки и завършваше с най-стария и ефективен удар във футбола - с върха на обувката (по нашите ширини из махалите му казват "боц"). После пак спираше, поемаше дъх и потъваше в летаргията си. Но бе академик на футбола!

Пламен Гетов

И за десерт един български принос в тази селекция гениални "мързели". Рядко се вижда такъв играч.

Обикновено съботните му следобеди преминаваха в периметъра, очертан около центъра на терена с окръжност. Някакви си 20-ина метра в диаметър. Никой не го помни да е легнал да прави шпагат в живота си, нито да подгони контраатака на съперника. Но какво умееше, когато топката бе в него...

По-добър изпълнител на преки свободни удари категорично не е виждан в България за последните 30 години. Бонев, Котков, Начко Михайлов, Жеков и Цанев са хората, които могат да се мерят с него от предните десетилетия.

Но в 80-те и 90-те Гетов нямаше равен, като единственият му конкурент може да е Христо Колев - Бащата, който между другото може да му е "резерва" в този отбор. Имаше сходен стил.

Гетов заставаше зад топката при преки свободни и публиката ставаше на крака. Всичко, освен гол, се приемаше с изненада. Невероятен майстор.

Пасовете му, петичките му, виждането му за играта, размъкнатата фланелка и навити чорапи... Бе като южноамерикански плеймейкър, попаднал случайно по тези ширини. Резултатът за него не бе най-важен.

Носеше радост на хората. И за това не му трябваше да тича 90 минути.